Югоизточен регион
Районът обхваща части от Централна Южна и Югоизточна България. В обхвата му са четири области – Бургаска, Сливенска, Старозагорска и Ямболска.
Географско положение и граници
На север границата минава по билото на Централна и Източна Стара планина. Тя се пресича от проходи, през които преминават шосейни и жп транспортни връзки за Северния централен и Североизточния район. Източната граница е естествена с Черно море. Южната граница съвпада с държавната граница на България с Турция и Южния централен район (Хасковска област). На запад района изцяло граничи с Южния централен район (Пловдивска област). В тези граници площта на района е 19 798,8 км2, или 17,8% от територията на страната.
Природногеографското положение на района е преходно. В най-източните задбалкански котловини (Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска) климатът е преходноконтинентален, а в Елховското поле и по долините на реките Резовска, Ропотамо и Велека – континентално-средиземноморски. Влиянието на Черно море върху климата се проявява до 40-50 км в сушата.
Територията на района се пресича от трансевропейския транспортен коридор №8 и от панорамния път Варна – Бургас – Малко Търново за Истанбул. Източна Стара планина е транспортно достъпна през проходите Дюлински, Ришки и Върбишки. С важно значение е транспортния коридор №9 от Русе през Велико Търново и Стара Загора за Кърджали и Егейското крайбрежие. По южната граница са изградени два гранични пункта при Малко Търново и с. Лесово.
Политикогеографското положение на района се промени след 1990г. Постави се началото на нови форми на сътрудничество с Турция. Двете държави членуват в НАТО.
Транспортен коридор №8 означен с зелен цвят.
НАСЕЛЕНИЕ
ПО ГРАДОВЕ
Етническа структура в %
Природни условия и ресурси. Релеф
Природният комплекс на района се характеризира с ясно изразена преходност. Разположен е на границата на две основни морфоструктури – Балканиди и Рило-Родопски масив и между умереноконтиненталната и континентално-средиземноморската климатична област. Релефът е низинно-хълмист и нископланински в северната и южната част на района. Полезните изкопаеми са разнообразни. Добиват се изкопаеми горива – лигнитни въглища в „Марица-изток” (90,0% от въгледобива на страната) и кафяви въглища край Бургас. От рудните изкопаеми с промишлено значение са медните руди край Малко Търново и Бургас и оловно-цинкови руди в Странджа. Нерудни изкопаеми се добиват в района на Малко Търново (мрамори и варовици). Северните части на района попадат в преходноконтиненталната климатична област, а най-южните части – в континентално-средиземноморската. Източната част е под влиянието на Черно море. Януарските температури са положителни – между 2 и 3°C. Водните ресурси са с ограничени запаси. Изградени са големи язовири – „Копринка”, „Жребчево”, „Камчия” и др. Балнеоложко значение имат минералните води при Павел баня, Старозагорските и Сливенските минерални бани и др. Преобладаващите почви са смолници, алувиално-ливадни, канелени и кафяви горски почви. По долината на Велека са разпространени жълтоземни почви. Горите заемат 40,0% от площта на района. Преобладават широколистните растителни видове – бук, дъб, цер. По долините на реките Ропотамо, Дяволска, Велека са запазени лонгозен тип гори. На територията на района се извършва промишлен добив на дървесина. За опазване на природното богатство е създаден природен парк „Странджа” и първият природен резерват в България – „Силкосия”.
Население и селищна мрежа
Броят на населението на района е 1 067 283 д., 14,7% от това на страната. След 1990 г. то непрекъснато намалява. Гъстотата на населението е 53,9 д./км2, по-ниска от средната на страната. Най-голяма е тя в община Бургас – 402 д./км2, а най-малка в община Малко Търново. Раждаемостта в района е 10,3%о, най-висока в сравнение с другите райони на страната. С най-висока раждаемост е област Сливен - 12%о. Смъртността е 14,7%о, по-ниска от средната за страната (15%о). Естественият прираст е отрицателен – минус 4,4%о. Относително по-ниски стойности има в Ямболска област, а по-високи в Сливенска. Възрастовата структура на населението в района е с по-добри показатели в сравнение със средните за страната, но се увеличава делът на населението в надтрудоспособна възраст. В градовете живеят 68% от населението на района. По-голям е делът на градското население в Бургаската област. В етническата структура на населението най-голям е делът на българите – 83,0%, на турците – 10,9%, на ромите – 5,5%.
Селищната мрежа включва 681 населени места, в т.ч. 41 града. С най-малка гъстота е селищната мрежа в Странджа. В Бургаска област броят на градовете е най-голям – общо 20.
Структура на стопанството
Районът формира 13,0% от БВП на страната. С най-голям дял е третичният сектор – 53,0%, вторичният – 35,0% и първичният сектор – 12%.
Първичен сектор
На района се падат 17,6% от земеделската земя в страната. Приоритетно се отглеждат зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица), технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, етерични култури, тютюн), развити са овощарството (праскови, ябълки), лозарството и зеленчукопроизводството. Районът осигурява 17,0% от пшеницата, 30,0% от ечемика, 17,0% от ябълките, 41% от прасковите, 20,0% от гроздето. Животновъдството се специализира в говедовъдството (Старозагорско), свиневъдството, овцевъдството (Източна Стара планина, Елховско), птицевъдството (Стара Загора) и козевъдството.
Вторичен сектор
Специализиращи отрасли са нефтохимическата промишленост, производството на храни, напитки и тютюневи изделия, текстилната и трикотажната промишленост, машиностроенето, електротехническата промишленост, производството на строителни материали и дървообработването. Стара Загора е специализирана в машиностроене, хранителна и тютюнева промишленост. Бургас е основен център на нефтопреработването, кораборемонта, производството на металообработващи машини, мебели и шивашки изделия. В Ямбол се произвеждат хидравлични елементи, текстил, храни и шивашки изделия. Сливен е център за производство на металообработващи машини, електротехника, вълнен текстил и храни. Казанлък има развито машиностроене, текстилна, шивашка и хранително-вкусова промишленост; Нова Загора и Карнобат – селскостопанско машиностроене.
Третичен сектор
От третичния сектор основни функции изпълнява транспортът. В района се развиват всички видове транспорт. С национално значение са морският (Бургас – най-голямото по товарообработ българско пристанище), въздушният (летище Бургас) и тръбопроводният транспорт. Бързо се развива туризмът – морски, познавателен, селски и балнеолечебен. В района са привлекателните туристически комплекси „Слънчев бряг”, Несебър, Поморие, Созопол и др. Центрове на познавателен туризъм са възрожденските селища Котел и Жеравна.
Административно – териториално устройство и градове
Територията на района е поделена на 4 области и 33 общини.
Бургас (199 хил. д.) е областен културно-административен център. Разположен е на обширен залив, заобиколен от три големи крайбрежни езера. Специализиращи отрасли са нефтохимическата промишленост, машиностроенето, дървообработването, хранително-вкусовата и шивашката промишленост. Център е на развит земеделски район. Бургас е университетски град.
Карнобат (18,2 хил. д.) е град, разположен северозападно от Бургас в лозарски район. Развити са селскостопанското машиностроене и хранително-вкусовата промишленост. Важен жп възел.
Сливен (90,0 хил. д.) е областен град. В Сливен през 1934 г. се поставя началото на фабричното производство в България. Днес градът е център на машиностроенето, текстилната, хранително-вкусовата и шивашката промишленост.
Нова Загора (22,0 хил. д.) е разположена в източната част на Старозагорското поле. В града има фирми за производство на земеделска техника, памучен текстил, хранителни продукти.
Стара Загора (138,0 хил. д.) е областен град, който е възникнал като тракийско селище, известно с името Берое, а по-късно славяните го наричат Верея. Градът е разположен по южния склон на Сърнена гора. Специализиращи икономически дейности са машиностроенето, производството на минерални торове, тютюневи и шивашки изделия, хранителни продукти и мебели. Градът е университетски град.
Казанлък (46,7 хил. д.) е разположен в едноименната котловина. В резултат на археологични разкопки са открити уникални обекти от древността – тракийският град Севтополис, Тракийската гробница, гробницата Голяма Косматка. Съвременната икономика е представена от фирми, които произвеждат етерични масла, хидравлични мотори, вълнен текстил, облекла и мебели. Казанлък е известен с ежегодно провеждания Празник на розата.
Чирпан (15,2 хил. д.) е разположен в подножието на Чирпанските височини. С голяма известност е производството на вина.
Ямбол (72,8 хил. д.) е селище възникнало по времето на траките, наричано Кабиле. Градът е разположен по двата бряга на р. Тунджа. В стопанството на града се произвеждат зърнени храни, консерви, машини, текстил и мебели.
Елхово е град в южната част на Ямболска област. Средище на земеделски район с развита електротехническа и трикотажна промишленост.