Растителност и животни
2. Фактори за формиране на растителния и животинския свят
Преходното географско положение – определя разнообразен растителен и животински свят.
Релеф – влияе чрез надморската височина, изложението на склона и определя височинното зониране на растителността.
Палеографското развитие на нашите земи формира характера на растителностт и животинския свят, като в съвременния си вид съществуват от края на терциера.
Климат – чрез температурите, валежите, ветровете и слънчевата радиация.
Почви – чрез техния състав, структура, наличие на органично вещество.
Води – определят наличието на сухо- и влаголюбиви видове.
Стопанската дейност на човека – води до промяна в разпространението на естествената растителност и на животните. Някои видове са напълно изчезнали, други са силно намалели. Съществува необходимост от опазване на генетичния фонд на страната.
3. Растителен свят – съвременната растителност се формира в края на терциера, след последното заледяване.
Отличителни черти: голямо видово разнообразие; принадлежност към няколко растителни групи – бореална, степна, средиземноморска и арктична; наличие на реликти и ендемити; поява на вторични растителни съобщества.
Реликти – растителни видове, съхранили се до наши дни от минали геоложки времена: странджанска зеленика, лавровишня, източен бук, конски кестен, черна и бяла мура, еделвайс, чинар, дървовидна хвойна и др.
Ендемити – растения, които се срещат само в определена територия: местенски дъб, българска круша, рилска иглика, родопско лале, пиринска власатка, витошко лале, балканска теменуга и др.
Основни типове растителност – горска, храстова и тревна
Горска растителност – 36 % от площта на България. Само 19 % са с промишлено значение. Характеризират се с дълъг период на възстановяванеи промяна в географското им разпространение в резултат на залесяванията.
В планините се разполагат около 83 % от горите, а 17 % от горите са в равнините и низините. От горите 2/3 са широколистни – дъб, бук, ясен, явор, клен, липа.
От широколистните най-разпространени са дъбът и букът. Дъбът се разполага в пояса от 800 до 1000 м.н.в. Представители: летен и зимен дъб, цер, благун, космат дъб. Букът заема територии от 1000 до 1500 м.н.в. Най – старото дърво у нас е гранитен дъб на около 1650 г. Намира се в с.Гранит, Старозагорско. По поречието на реките и дунавските острови са разпространени влаголюбиви гори от върба, топола, елша.
Лонгозни гори се срещат по черноморските реки (по долните течения на реките Батова, Камчия, ропотамо и Велека) и са съставени от ясен, бряст, дъб и различни увивни растения (дива лоза, повет, скрипка и др).
Иглолистните гори заемат пояса от 1300 до 2300 м.н.в. с представители от смърч, ела, черен бор, черна и бяла мура.Най – старото иглолистно дърво у нас се намира в Пирин – Байкушевата мура на около 1300 г.
Храстова растителност – вторична, на мястото на изсечените в миналото гори. Заема около 14 % от територията. В ниския пояс се разполагат глог, шипка, трънка, драка, къпина, малина, боровинка, смрадлика, люляк и др. В планините над 1600 м.н. в. са разпространени иглолистни храсти: хвойна, клек.
В районите със средиземноморско климатично влияние се срещат по-топлолюбиви видове като странджанска зеленика, лавровишня, черване и дървовидна хвойна, храстовиден жасмин и т.нар. псевдомаквиси от вечнозелен дъб, грипа, червена хвойна, кукуч и драка.
Тревна растителност – с вторичен произход. Първична тревна растителност има запазена в Добруджа – коило, белизма, житняк, пелин и във високите части на планините – ливади и пасища, които са предпоставка з аразвитието животновъдството. Най – разпространени тревни видове са: власатка, садина, ливадина, полевица, орлва папрат, детелина, пелин.
Вертикално зониране на растителността
Пояс на дъбовите гори – до 700 м н.в.
Пояс на дъбови-габърови гори – до 900 – 1000 м.н.в.
Пояс на буковите гори – от 1000 до 1500 м.н.в. основно в Централна Стара планина и Същинска Средна гора.
Пояс на иглолистните гори – от 1500 до 2000-22000 м.н.в. Най-голяма площ заемат в Западните Родопи, Рила, Пирин, Витоша, Славянка, Западна и Централна Стара планина.
Пояс на субалпийска храстова растителност – до 2500 м.н.в.
Пояс на алпийска тревна растителност – над 2500 м.н.в. Представен е предимно в Рила и Пирин.
4. Животински свят – много разнообразен. Отличава се с по – голяма подвижност и приспособимост към условията в сравнение с растителността. Някои видове са изчезнали: бобър, рис, жерав, а други са силно намалели. В страната се срщат над 25 000 вида животни.
Територията на страната спада към Палеоарктичната зоографска област, поделяща се на 2 подобласти: Евросибирска и Средиземноморска. Части от Източна Дунавска равнина се отнасят към Ирано-Туранската подобласт.
Значително е рибното богатство на нашите води. В Черно море се срещат три вида делфини, тюлен-монах, паламуд, черноморска акула, сафрид, скумрия, лефер, калкан, хамсия и др. Река Дунав и другите наши реки се обитават отшаран, сом, бяла риба, мряна, моруна, пъстърва и др.
Подземен животински свят (в пещерите) – открити са над 640 вида животни – прилепи, мокрици, червеи, раци и др.
5.Оценка на биоресурсите в страната
Страната азполага с ограничени ресурси от дървесина. Намаляват площите и видовото разнообразие на горите. Горите имат важно значение за развитие на туризма и рекреацията. Пасищата и естествените ливади се използват за развитие на животновъдството.
В България се събират над 100 вида билки – суровина за парфюмерийната и фармацевтичната промишленост.
Животните са важен биоресурс. Редица видове са изчезнали или са застрашени от изчезване.
За опазване на растителния и животинския свят са създадени национални, природни паркове и резервати, защитени местности и природни забележителности, обхващащи 4,3 % от територията на страната. България се нарежда на трето място в Европа след Финландия и Норвегия по обща площ на защитените територии.
Националните паркове са 3: „Пирин”, „Рила” и „Централен Балкан”.
Природните паркове са 11: „Витоша”, „Българка”, „Врачански Балкан”, „Странджа”, „Русенски Лом”, „Шуменско плато”, „Персина”
Резерватите са 90 на брой. Първият резерват е открит у нас през 1933 г., е „Силкосия” в Странджа. По-известни резервати са „Парангалица”, „Скакавица”, „Ибър”, „Сребърна”, „Боатин”, „Лопушна”, „Маричини езера” и др. Седемнадесет от резеравтите са включени в системата на ЮНЕСКО – езерото Сребърна, „Боатин”, „Царичина” в Стара планина, „Парангалица” в Рила, „Баюви дупки-Джинджирица” в Пирин и др.
В Червената книга на България са включени над 750 растителни и 150 животински вида.
1. Същност
Растителният и животинският свят са важни компоненти на природната среда. Те са свързани с останалите компоненти и си влияят взаимно. В България се срещат над 12 000 растителни и над 25 000 животински вида. Те са незаменим биоресурс.
