География на България

Полезни изкопаеми

​

​

1.Значение на полезните изкопаеми

Минерално-суровинните ресурси са природни образувания с минерален произход.

Дългото и сложно палеографско развитие на нашите земи е предопределило голямото разнообразие на съществуващите у нас полезни изкопаеми. Те представляват едни от най-важните природни ресурси, които определят в различна степен икономическото развитие на основните отрасли. Основните полезни изкопаеми – енергийни и менерални ресурси, са твърде ограничени.

Запасите на полезни изкопаеми се анализират и оценяват. Геоложките запаси разкриват местоположението на находището, без да са определени точно неговите характеристики. Промишлените запаси включват само тези пластове, които могат да се експлоатират.

Полезните изкопаеми са изчерпаеми и невъзобновими природни ресурси, което налага тяхното ефективно използване. Промишлените запаси на повечето находища у нас са с ниско качество, малки и недостатъчни с оглед потребностите на страната.

 

2.Видове полезни изкопаеми

Изкопаеми горива

Наричат се още енергийни източници и се срещат в трите агрегатни състояния. У нас, макар и с неголеми запаси, има находища на основните изкопаеми горива – въглища, нефт и земен газ.

Въглища  - имат органичен растителен произход. Повечето от въглищните басейни са свързани със стари осушени езерни басейни. Те са с най-голямо значение за стопанството на страната. Находищата на въглища се определят от два вида покозатели: калоричност и дебелина на пластовете. Калоричността бива натурална и приведена към условно гориво. По-важна от технологична гледна точка е калоричността условно гориво, тъй като тя дава представа за действителното количество запаси на въглища. Като качествен показател калоричността зависи от времето на образуване на въглищата и продължителноста на тяхното овъгляване. По-старите въглища по-дълго време са се овъглявали и са най-калорични. Калоричността на въглищата зависи също и от съдържанието на влага, пепел и сяра в тях. Вторият показател, засягащ разположението на пластовете и дебелината им, се намира в пряка връзка със себестойността.

Лигнитните въглища са с най-значителни запаси, но калоричността им е най-ниска – около 1200-1500 kcal. Отличават се с голяма влажност и високо съдържание на пепел. Тези качествени характеристики ги правят икономически неизгодни на дълги разстояния. Това предопределя използването им в близост до мястото на добив. В страната ни са разкрити около 15 басейна на лигнитни въглища, като с най-голямо значение е Маришкият басейн, разположен между градовете Димитровград, Раднево и Гълъбово. Промишлените запаси са около 3,2 млрд. т. Близкото разполагане на въглищата до повърхността позволява прилагането на открит способ на експлоатация. Други по.значителни находоща на лигнитни въглища са Софийският, Ломският, Елховският.

Софийският басейн обхваща находищата в Софийската котловина (Станянци, Алдомировци, мина „Чукурово” при с. Габра и др.). общите му запаси възлизат на 840 млн.т. Въглищата са на много малка дълбочина и се експлоатират по кариерния способ.

Ломският басейн е единствено находище на лигнитни въглища в Северна България. Пластовете му се намират под нивото на р. Дунав, поради което са силно оводнени.  Около 50% от въглищата в Елховския басейн са разположени под града. На този етап ломският и Елховският басейн не се експлоатират.

 Лигнитните въглища имат голямо значение за страната и се използват за добив на електроенергия. Намират приложение и в химическата промишленост – за производство на азотни торове, а чрез брикетиране – за битови нужди.

Кафявите въглища са втори по запаси и значение. Кало ричността им достига от 2500 до 5000 kcal, влажността им е по-ниска в сравнение с лигнитните. Геоложките им запаси възлизат на 300 млн.т. С най – голямо значение е Бобовдолският басейн с общи запаси от около 190 млн.т. Други басейни са Пернишкият, Бургаският, Пиринският и Николаевският. Използват се главно за електропроизводство  и битови нужди.

Черните въглища са с висока калоричност – до 6000 kcal, което позволява тяхното коксуване и използване в металургията. Съдържат малко влага и пепел. Използват се и в химическата промишленост. Най-голям басейн е Балканбас, разположен в Централна Стара планина, между градовете Габрово, Сливен и Твърдица. Въглищните пластове са тънки и на голяма дълбочина, което оскъпява добива им. Перспективен за експлоатация е Добруджанският басейн, северно от Каварна, чиито запаси достигат до 1,2 млрд.т. Находището е на голяма дълбочина до 2000 м, което засега затруднява използването му. Малки находища на черни въглища има и в Западна Стара планина – Белоградчишко.

Антрацитните въглища са с най-висока калоричност около 7000 kcal и ниска влажност, но поради ограничените им запаси нямат голямо практическо значение в икономиката им. По – голямо е находището в района на Своге и гара Томпсън в Искърския пролом.

За задоволяване нуждите на страната от въглища се налага ежегоден внос от 23 млн.т.

Нефт – суровина за химическата промишленост – основа на органичния синтез. Използва се за производство на моторни горива, масла, пластмаси, синтетични влакна и др. Първият български нефт е открит през 1951 г. край Тюленово, близо до Каварна. По – късно се разкриват находищата в Плевенско ( Долни дъбник, Гиген, Долни Луковит) годишният добив е в границите 20 000 – 50 000 тона. Това налага внос на нефт и нефтени дестилати – над 6 млрд.т. (2009 г.)

Природен газ – находищата не са богати. По-значителни са в Лонгоза по долината на р.Камчия, в Ловешко (с.Деветаки), Врачанско (с.Чирен), което е изчерпано, и новооткритото находище край с. Бутан в долното течение на р. Огоста. Добивът е недостатъчен. България внася втечнен газ от Русия чрез газопровод с две разклонения: Северно: Девня – Шумен – Плевен – Кремиковци – София – Перник ( с клон до Враца – Бели извор); Южно: Карнобат – Сливен – Стара Загора – Димитровград – София. Годишно внасяме 2 млрд. м³ газ (2009 г.).

Рудни полезни изкопаеми

Те са основа за развитие на металургията. Делят се на руди за черни метали (железни, манганови и хромови) и руди за цветни метали (оловни, цинкови, медни и др.). техният произход и находища са свързани с ендогенните процеси, когато се извършва бързо или по-бавно зативане на магма върху или в земната кора, и с екзогенните процеси, когато създадени вече находища, подложени на изветряне, денудация и други процеси, се разрушават, транспортират и натрупват на нови места.

Железни руди – най- голямо е находището при Кремиковци със запаси от около 200 млн.т. и 30% съдържание на желязо. В рудата се съдържат още манган, олово, цинк, сяра и др., което затруднява извличането на желязото и оскъпява продукцията. Кремиковското находище е разположено на малка дълбочина и е лесно за експлоатация. По – малки находища на желязна руда са разкрити край с.Крумово – Ямболско, гр. Чипровци и с. Мартиново област Монтана, Троянско. Недостатъчните количества желязна руда и невисокото метално съдържание налагат нейния внос.

Манганови руди : България е една от най-богатите в Европа на манганови руди. Запасите възлизат на около 85 млн.т. и са разположени във Варненско (Игнатиево), Добричко (с.Оброчище и с. Църква) и Софийско (с.Пожарево). Металното им съдържание е 29 %.

Хромови руди – разкрити са малки находища в Крумовградско и край Асеновград.

От рудите на цветни метали с ай-голямо значение са медните и оловно-цинковите.

Медни руди са съсредоточени в няколко по-големи басейна: Панагюрски ( находищата Асарел, Медет, Елшица, Радка), Етрополски (Елаците), Бургаски ( мина Росен) и в Малкотърновско и Врачанско. Те са с ниско метално съдържание – до 1,5 %, което налага тяхното обогатяване.

Оловно – цинкови руди са с общи запаси около 150 млн.т. Най- голямо е находището в Родопския минен басейн ( Мадан, Рудозем, Лъки, Златоград, Ерма река, Бориева, Маджарово). Други находища има в Тополовградско, Кюстендилско (с.Гюешево) и Врачанско. Металното съдържание на оловно – цинковата руда е от 0,5 до 3-5 %. Ниското съдържание на метал в рудата налага нейната флотация.

Залежи на злато има в района на Златица – челопеч, в Трънско, Крумовградско, Осогово и потечението на р. Огоста.

В страната има находища на уранова руда, добивът е преустановен.

Нерудни полезни изкопаеми

Разкрити са находища на около 60 вида. Повече от половината намират приложение в стопанството на страната. Тук се отнасят редица скали и образувания с магмен произход като гранит, сиенит, монцониту габро. С метаморфен произход са мраморите, а със седиментен – варовиците, доломитите, гипсът, каменната сол и глините. Те са разпространени в различни части на страната.

Каолин – Сеново, Ветово, Каолиново. Запасите възлизат на около 80 млн.т., като страната е обезпечена за дълъг пириод . каолинът е суровина за производството на порцеланови и фаянсови изделия.

Каменна сол – запаси около 4,5 млрд.т. Най – голямо е находището при гара Мирово (Провадийско). Чрез солопровод суровината се доставя в химическия комбинат в Девня за производство на соди.

Гипс – най-голямо е находището при с. Кошава (Видинско). Друго находище има в Старозагорско.

Мрамори – най-известни са находищата в Пирин край Сандански, в Родопите край Велинград, в Странджа, Берковица.

Варовици – Врачанско и Русенско – за строителство, а за производство на вар- край гр Земен, Сливница, в Плевенско, в Пазарджишко.

Морска сол се добива край Поморие и Бургас.

Кварцови пясъци има край гр. Белослав и Разградско.

Огнеупорни глини има в Плевенско и Радомирско

Трас, перлит, азбест, талк и слюда – в Кърджалийско

Флуорит – край Сандански и с. Михалково край Девин

Барит – Благоевградско и Тополовградско

 

3.Рационално използване и опазване на полезните изкопаеми

Несъответствието между качествата на суровинната база и възможностите на предприятията за рационалното им използване се отразява върху ефективността на самото производство, така и на по – ефективното използване на полезните изкопаеми и на качеството на околната среда

У нас е налице една прекомерно голяма експлоатация на невъзобновяеми природни ресурси. Наложително е по-пълно извличане на суровините и тяхното комплексно използване. Също така е необходимо да се рециклират отпадните продукти от досегашния и бъдещия добив.

Развитието на добива на полезни изкопаеми в много райони на страната води до сериозни поражения на околната среда. В резултат на дейността на миннодобивната промишленост се замърсяват повърхностните и подземните води. Просмукващитет се води замърсяват и почвата в непосредствена близост до пасищата и обработваемите земи.