Географско положение, граници и големина
1. Същност и значение на географското положение.
Географското положение е основна и определяща характеристика (категория) за всеки географски обект. То изразява отношенията и взаимовръзките на определена част от географското пространство с обекти, разположени извън нея. Чрез него се оценяват разстоянията и взаимното влияние между географските обекти, разкриват се предимствата и недостатъците на различни територии и акватории от гледна точка на потребностите и дейността на обществото на определен етап от неговото развитие.
2. Видове географско положение.
Обектите, спрямо които се определя географското положение на България са различни. Затова изучаваме и различни видове географско положение.
Астрономическо - отразява местоположението на страната спрямо градусната мрежа на Екватора и Гринуичкия меридиан. Определя точните географски координати на страната чрез крайните ѝ точки. Най - северната точка на България е устието на река Тимок ( 44º13’ с.ш. и 22º 40’ и.д.), най южната вр.Вейката - Гюмюрджински снежник ( 41º14’ с.ш. и 25°17’ и.д.), най-западната вр.Китка (42°19’ с.ш. и 22º22’ и.д.) и най-източната - нос Шабла (43°32’ с.ш. и 28°37’ и.д.). Разстоянието от север на юг е 330 км, а от запад на изток е 520 км.
Природногеографско - отразява отношението на територията на страната към големи природни обекти (океани, морета, реки, планини). Преходният характер на природните условия в страната се дължи на разположението на територията ѝ на границата между субтропичния и умерения климат.
Поради преобладаващия пренос на въздушни маси в Европа от запад на изток се чувства влиянието на Атлантическия океан, въпреки неговата отдалеченост на 2 000 км от България. Наблюдава се зонално изменение на природните компоненти от север на юг. Средиземно море оказва влияние в Южна България. Важна климатична граница е Стара планина. Влиянието на Черно море се ограничава в тясна ивица от крайбрежието (30-40 км). Река дунав е важен речен път за Европа и България. Преходният характер на релефа е свързан с граничното положение между две големи части от земната кора - Евроазиатската и Африканската литосферна плоча и оформените при сблъсъка им Македоно-Тракийски старонагънат масив и младонагънатата Старапланинска област, която е част от Алпо-Хималайската планинска верига.
Астрономическото и природногеографското положение са постоянни категории.
Икономогеографското положение отразява влиянието на икономическите общности, международните пътища и пазари за икономическото развитие на България. Поделя се на транспортно, търговско, туристическо. То е променлива категория.
Транспортногеографско - много благоприятно. Страната има кръстопътно положение на границата между континентите Европа, Азия и Африка. През територията преминават 5 от 10 европейски коридора.
№ 10 - с най-важно значение: Лондон-Лайпциг-Виена-Белград-София-Пловдив-Свиленград-Истанбул-Калкута.
№8: Дуръс-Тирана-Скопие-София-Пловдив-Стара Загора-Бургас (Варна). Свързва Адриатическо с Черно море
№ 4: Скандинавските страни-Гданск-Будапеща-Видин-София-Солун-Атина-Северна Африка.
№ 9: Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Стара Загора-Кърджали-Александрополис (Стара Загора-Свиленград-Истанбул)
№7: по река Дунав. Свързва Северно с Черно море чрез канала Рейн-Майн-Дунав, пуснат в експлоатация през 1992 г.
Търговскогеографско - създава възможност за засилване на трансграничното икономическо сътрудничество и допринася за откриване на нови ГКПП. Приемането на България в ЕС, членството ѝ в други търговски организации (ЧИС, СТО). Спомага за развитието на търговията. Свободни безмитни зони има във Видин, Русе, Бургас, Свиленград, Пловдив и Драгоман.
Туристическо - разполага със значителни туристически ресурси за развитието на планински, морски, културен, ловен, селски, конгресен, религиозен туризъм.
Екологично - свързано е пряко с другите видове географско положение. Отразява екологични влияния (замърсяване на водите и реките, въздуха и др.) от съседни територии, но и тези, които България оказва върху съседните държави. Локални замърсявания на въздуха се наблюдават в градовете Русе, Никопол, Силистра, Тутракан. Замърсявания на водите на реките: Марица, Струма, Места, Арда и Тунджа.
3. Промени в териториалния обхват на България.
Промените в териториалния обхват се дължат на войните, в които е участвала, продиктувани от интереса на великите сили, икономическата и политическата ориентация на страната ни.
След Руско - турската освободителна война от Санстефанския мирен договор (1878 г.) до 1940 г. територията на България се променя неколкократно. Берлинският договор от 1878 г. разпокъсва територията на Княжество България и Източна Румелия, а при Съединението (1885 г.)на тези територии извън пределите ѝ остава Кърджали. Според Букурещкия мирен договор (1913 г.) след Междусъюзническата война Турция ни връща Западна Тракия и излаза на Егейско море, но Румъния получава Южна Добруджа. След Ньойския мирен договор (1919 г.) България губи излаза си на Егейско море, като отстъпва Беломорска Тракия на Гърция, а на Сърбия - Западните покрайнини. Според Крайовската спогодба (1940 г.) Румъния връща на България Южна Добруджа.
В тези граници съвременната територия на България е 111 001,9 км². По площ тя е на 15-то място в Европа (1% от площта на континента) и заема 22% от територията на Балканския полуостров.
Общата дължина на съвременните граници на България е 2 245 км, от тях 1 181 км сухоземни, 378 морски и 686 км речни.
Северната граница с Република Румъния има обща дължина 609 км. Тя е водна и сухоземна. Водната граница (по р.Дунав), която е дълга 470 км, започва от устието на р.Тимок и стига до Силистра. Сухоземната граница - от Силистра до нос Картал, е дълга 139 км. На р.Дунав са изградени два моста: при Русе - Гюргево ( жп линия и шосе) - част от транспортен коридор №9 и Видин - Калафат ( шосе и жп линия) - част от транспортен коридор №4. фериботи свързват българския и румънския бряг между Видин-Калафат, Оряхово-Бекет, Никопол- Турну Мъгуреле, Свищов-Зимнич, Русе-Гюргево и Силистра - Калъраш. По сухоземната граница има изградени три ГКПП (гранични контролно-пропускателни пункта) - при Силистра, с.Йовково(шосе и жп) и с.Дуранкулак, както и газопровод от Русия и два електропровода. Свободните икономически зони са във Видин и Русе.
Източната граница е изцяло с Черно море. Простира се от н.Картал до устието на р.Резовска. Тя има важно значение за търговския стокообмен на българия, за курортното дело и туризма. Дължината на морската граница е 378 км. най-големите пристанища са Варна и Бургас. ферибот свързва Варна с украинското пристанище Иличовск. Свободната икономическа зона е в Бургас.
Югоизточнатаграница с Република Турция е с дължина 259 км. започва от устието на р.Резовска, минава по билото на Странджа, Дервентските възвишения, пресича р.Тунджа и достига р.Марица при с.Капитан Андреево. Шосейните връзки през границата са при ГКПП Малко Търново и ГКПП Лесово, а при ГКПП капитан Андреево (част от транспортен коридор № 10) има жп линия и шосе.
Южната граница с Република Гърция е с дължина 493 км. Започва от с.Капитан Андреево и минава през следните природни обекти: р.Арда, Източните Родопи, р. места, планината Славянка, р.Струма и достига в.Тумба в Беласица. ГКПП има при Кулата, Илинден, Златоград, прохода Маказа, Ивайловград и Свиленград. През границата преминават две жп линии: София- Кулата - Солун и Свиленград - Орменион.
На запад България граничи с две държави. Границата с република македония е с дължина 165 км. Започва от в.Тумба и минава през долината на р.Струмешница и планините Огражден, Малешевска, Влахина и Осоговска и стига до в.Китка. ГКПП има при Златерово, Логодаж (Станке Лисичково) и Гюешево ( част от транспортен коридор № 8). През тази граница няма изградена железопътна линия.
Границата с Република Сърбия е с дължина 341 км. започва от в.Китка, минава през планините на Краище (Милевска и Руй), долината на р.Нишава, билото на западна Стара планина и по долината на р.Дунав. Изградени са пет ГКПП при Олтоманци, Стрезимировци, Калотина (транспортен коридор №10), Връшка чука и Брегово. Свободната икономическа зона е при Драгоман.
