Релеф
1.Същност
Съвкупност от форми с различни очертания, размери,произход, възраст и развитие.
2. Съвременен релеф на България.
Съвременният релеф на България е изключително разнообразен. Той се е формирал в резултат на взаимодействието на едногенни и екзогенни процеси и явления, особено през последния неоген-кватернерен етап от палеографското развитие на територията на страната.
Неозойската ера продължава около 70 млн. години и тогава става същинското оформяне на съвременния релеф на страната. Характеризира се с активизиране на Евроазиатската и на Африканската литосферна плоча и с появата на Алпо-Хималайското нагъване, част от което е и появата на Старопланинската младонагъната система. Постепенно на север се оформя Мизийската плоч (Дунавската равнина), а на юг – големият Рило-Родопски масив. Проявява ес активна вулканска дейност и се образуват значителни находища на оловно-цинкови руди. Периодът плиоцен се характеризира с издигане на планините и потъване на оградните части, при което се образуват редица плитки водни басейни, в които се отлагат лигнитни въглища – маришки, Софийски, Елховски въглищен басейн.
Кватернерния период е последният в геоморфоложкото развитие на нашите земи. В началото ( по време на плейстоцена) климатът в Северното полукълбо застудява, в резултат на което почти половината от Европа се покрива с континентален ледник. У нас във високите части на Рила и Пирин се появяват ледници от алпийски тип. В Дунавската равина се образува льосова покривка. Проявяват се и периодични издигания на земната кора и се формират речни тераси.
Холоцен е настоящият етап от геоложката история на земята. Създават се съвременните ландшафти, образуването на които е силно повлияно от човешката дейност.
Образувалите се форми на релефа са различни по произход, възраст, вид и разположение. През неотектонския етап се оформят основните морфоструктури в България.
Морфоструктурите представляват едри форми на релефа, възникнали в определен етап от тектонското развитие на земната кора под въздействие на вътрешните релефообразуващи процеси. На територията на българия се отделят следните основни морфоструктури: Мизийска плоча, Балканиди, Краищиди и Рило- Родопски масив. Те са почти успоредно разположени и посоката им на простиране е от запад-северозапад към юг-югоизток.
Изменението на релефа във височина определя наличието на 5 височинни пояса.
Ендогенни (вътрешни) релефообразуващи процеси
Оформят едрите форми на релефа – морфоструктурите и са свързани предимно с нагъвателните процеси, с колебателните движения на земната кора, както и с проявите на вулканска дийност и земетресения. През неотектонския етап територията на страната е била подложена на бавни издигания, редуващи се с периоди на затишие. Счита се, че надморската височина на нашите земи общо се е повишила с около 100-120 см.
Периодите на затишие са били време за изява на външните релефообразуващи процеси, които са разрушавали, транспортирали и наслагвали на нови места разрушения материал. Тези периоди са се редували неколкократно.
Колебателни движения (бавно издигане и потъване на земните пластове)
Крайният резултат от тази дейност е заравняването на релефа и образуването на няколко билни и склонови заравнености в нашите планини, наречени денудационни заравнености, обогатяването му с нови разнообразни форми, като речни тераси и абразионни тераси по нашето черноморско крайбрежие.
Издига се районът на Стара планина, Средна гора, Рило-Родопския масив с 2-3 ммм/год.
Потъват Бургаската низина, Ломската депресия, долното поречие на р. Марица с 1-2 мм/год.
Планинообразувателни
Нагъвателни – форми на релефа са флексура, антиклинала, синклинала. Такава структура имат планините: Предбалкана, Стара планина, Странджа.
Разломни – форми на релефа са хорст и грабен: Краище, Рило-Родопски масив.
Вулканизъм
В миналото по нашите земи се е проявявал активен вулканизъм, предимно подводен, а „най-младият” в геоложко отношение вулкан у нас – Кожух, е разположен по течението на р. Струма в Санданско-Петричкото поле. Днес няма действащи вулкани на територията на страната ни.
Земетресения
В резултат на интензивни тектонски движения се проявяват земетресенията, които водят до промени в релефа.
Балканският полуостров, включително и територията на българия, е сред активните земетръсни зони на континента. С активна сеизмична дейност се отличават териториите с блоково-разломен строеж. Най-силно земетръсни райони са: Шабла, Великотърновско, Струмски разлом, маришки разлом, Софийско поле. Последното по-силно земетресение бе в района на гр. Стражица. През 1882 г. в София се създава сеизмографска станция, а днес действат около десет подобни станции.
Морфоструктури
Екзогенни релефообразуващи процеси
Разрушават създаденото от вътрешните земни сили чрез своята рушителна, транспортна и акумулативна дейност. Създават по-малките форми на релефа – морфоструктури. Определят съвременния облик на релефа на България.
Геоморфоложки области на България
Територията на страната се поделя на 4 основни геоморфоложки области. Тази подялба на страната се извършва въз основа на сходствата в произхода и облика на релефа.
Дунавска равнина – обхваща Северна България между р.дунав на север и Предбалкана на юг. На запад достига до държавната граница със Сърбия, а на изток – до Черно море. Главна морфоструктура е Мизийската плоча
Подобласти:
Западна – от р.Тимок на запад до р. Вит на изток
Централна – от р.Вит на запад до р.Янтра на изток
Източна дунавска равнина – от р.Янтра на запад до Черно море на изток
Релеф: равнинно-хълмист и платовиден. Характерни са каньоновидни долини и асиметрични речни долини, суходолия, хълмисти възвишения, плата, карстови форми, свлачища, нидини, базалтови могили. Най-високата точка е в Шуменското плато – 502 м (Търнов дял)
Старопланинска област – на север граничи с Дунавската равнина, а на юг с Пеходната геоморфоложка област, на запад с – с държавната граница със Сърбия, на изток – с черно море. Част е от Балканидите.
Подобласти:
Предбалкан –характеризира се с хълмист и нископланински релеф. Често срещани са скаровидна речна мрежа, проломи, карстови форми, юротипен релеф, плата.
Поделя се на: Западен –на изток до р.малки Искър
Централен – от р.Малки Искър до Стара река
Източен - от Стара река до Черно море
Най-високата точка в Предбалкана е Васильовска планина с вр. Васильов – 1490 м
Стара планина – характерен е средно- и високопланински релеф (проломи, карстови форми, антиклинали и синклинали)
Поделя се на:
Западна Стара планина – от Белоградчишкия проход до Златишкия проход
Централна Стара планина – от Златишкия проход до прохода Вратник
Източна Стара планина – от прохода Вратник до Черно море
Най – висок връх е Ботев (2376 м) в Калоферска планина
Преходна област – простира се между Старопланинската геоморфоложка област на север и Рило –Родопска на юг. Морфоструктурите са Балканиди и Краищиди.
Подобласти:
Поделя се на три дяла:
-Планско-завалска планинска редица. Най-висока планина е Витоша с Черни връх – 2290 м.
-Средна гора с най-висок връх Богдан – 1604 м
- Възвишенията – Бакаджиците и Хисар
Краище – най-висока планина е Кървав камък – вр. Било 1737 м
Горнотракийско – Тунджанска област – обхваща Горнотракийската низина, Среднотунджанското поречие и Бургаската низина.
Странджанско – Сакарска – включва планините Сакар – вр.Вишеград 856 м и Странджа – вр. Градище 710 м.
Рило-Родопска област – на север граничи с Преходната геоморфоложка област, на юг достига до държавната граница с Гърция. Изградена е от Рило – Родопската морфоструктура.
Поделя се на 4 подобласти:
Осогово – Беласишка – най-висока е Окоговска планина с вр. Руен – 2251 м
Рило – Пиринска – Рила с вр. Мусала-2925 м и Пирин с вр. Вихрен – 2914 м
Западнородопска – Западни родопи с вр. Голям Перелик – 2191 м
И зточнородопска – Източни Родопи с вр. Вейката – 1463 м, в Гюмюрджински Снежник.
