Води

1.Същност

Водите са основен природен компонент и важен природен ресурс. Без тях е немислим животът на Земята. Те взаимодействат с всички природни ресурси и геосфери. Водните ресурси включват всички годни за ползване от човека води – реки, езера, блата, ледници, подземни води, морета. Те спадат към изчерпаемите, възобновими природни ресурси. Водните ресурси на България са ограничени и неравномерно разположени по територията. Голяма част от тях се формират на територията на България, което я прави независима по отношение на водните ресурси.

2.Основни фактори за формиране на водите

Климат – основен фактор. Влияе основно чрез температурите и валежите. Влияе върху количеството, режима и вида на речния отток, подхранването на реките, подземните води, дебита на някои извори. Средногодишно у нас падат 74 млрд. м³ валежи, от тях 70 % се изпаряват, 20 % се оттичат чрез реките, 10 % формират част от подземните води.

Геоложки строеж и скален състав – влияят върху формирането и териториалното разпределение на водите. Скалите се поделят на водопропропускливи и водонепропускливи. В карстовет ерайони има малко повърхностни води и се формират буйни карстови извори. Районите с водонепропускливи

скали определят направлението на повърхностните и някои от подземните води.

Релеф – влияе чрез надморската височина, разположението на планините, наклона на склона, експозицията и разчленеността, характера на планинските била. Най – значително е влиянието на Стара планина.

Почви – акумулерат или пропускат водите, задържат водите и регулират оттока

Растителност - горската растителност увеличава валежите и снегозадържането, намалява изпарението, задържа снежната покривка и регулира оттока н ареките и подхранването на подземните води.

Влияние на човека – влияе върху водните ресурси и тяхното качество.

3. Видове води

Подземни води – особеностите на подземните води са: голямо разнообразие по генезис; имат повсеместно разпространение; стопанско значение; наличие на значително количество минерални води. Поделят се на групи: грунтови, карстови, артезиански и минерални.

Грунтови – образуват се върху първия водонепропусклив пласт от просмукващи се през почвата води. Те са най-плитки и затова с анай-замърсени. Често излизат на повърхноста във вид на извори. Срещат се в речните тераси и наносните конуси на планините. Използват се за водоснабдяване на селищау напояване и в промишлеността. Общия обем 10 млрд. м³, като половина от тях се падат на речните тераси на р. Марица.

Карстови води – залягат на различна дълбочина. Образуват се в райони с карбонатни скали. Паради разтворения калциев карбонат в себе си те са твърди води. Използван се главно в промишлеността. Представляват 40% от подземните води на българия. По значителни са Девненските извори, Глава Панега ( Предбалкана) с най – голям дебит, Искрецки – по р.Искрецка (Стара планина), родопите – Клептуза във Вилинград.

Артезиански води – намират се между два водонепропускливи пласта. Образуването и разположението им е свързано със строежа на земната кора. По –големи басейни има в Дунавската равнина – Ломско, Плевенско, добричко, Варненско и Горнотракийската низина, долината на р. Струма и р. Тунджа. Поради по-голямата дълбочина, на която се намират, те са по-слабо замърсени, с по-висока температураи минерализация в сравнение с грунтовите води.

Минерални води – използват се за бутилиране и износ, за развитие ан балнеоложки туризъм, за отопление. Те са свързани с разломните структури в страната и заемат най-дълбоките части на артезианските басейни. Естествените извори са над 600 и 400 со открити чрез сондажи.

Поделят се на:

-в зависимост от газовия състав – азотни, въглекисали, сероводородни и метанови.

- според йонния състав – хидрокарбонатни, натриеви, сулфатно – натриеви

- в зависимост от температурата- студени до 37º С, топли от 37ºС до 60ºС, горещи над 60ºС. Най-горещ извор в България е Сапарева баня с 101,4ºС, най-студен в с.Шипково ( Стара планина) от 18ºС до 35ºС.

Други минерални извори: Вършец, Вонеща вода (Великотърновско), гр. Баня (Карловско), Софийско поле, Павел баня, сливенски, Старозагорски, Хасковски минерални бани, Кюстендил, Стрелча, Сандански, с.Михалково, Гоце Делчев и др.

Повърхностни води

Речни води – основни. Реките са къси и непълноводни, с малки водосборни басейни. Оттичат се към два басейна: Черноморски – пряко и чрез р. Дунав – 57% и Егейски (Беломорски) – 43%.

Главен вододел- разделя реките, които се вливат в Черноморския басейн, от тези, вливащи се в Егейския басейн. От изток на запад – започва от билото на Странджа, по възвишенията Бакъджиците и ѝхисар достига Стара планина. Оттам се движи по билота на планината на запад до вр. Звездец в Етрополския дял. Променя посоката си на юг и заобикаля изворните части на р. Искър в Рила. Продължава по верила, Витоша, Ѝлюлин, ѝвискяр до Трънската котловина и планината Кървав камък.

Речен отток – разнороден в генетично отношение. Формира се от две съставки: устойчива и неустойчива. Устойчива – подземни води, езерни и блатни води. Неустойчива – валежни и снежни води. Сезонното разпределение на оттока се отчита чрез маловодиетооо и пълноводието. За Северна България – пролетно-летен максимум, Южна България и Черноморието – зимно-раннопролетен максимум. Неравномерното годишно разпределение на речния отток е причина за някои неблагоприятни явления като наводнения и пресъхване на реките.

Режим на реките – в зависимос от основния източник на подхранване бива дъждовен, снежно-дъждовен, дъждовно-снежен, подхранване с карстове води. С дъждовен режим са реките в континентално – средиземноморската климатична област, със снежно-дъждовен – високопланинските райони – Рила, Пирин, Западни Родопи, Стара планина.

Езера – около 400 на брой. Площта им е 95 км². според произхода се поделят на:

Крайморски:

-лимани –Варненско, Белославско, Шабленско, Бургаско, Атанасовско

-лагуни - Поморийско, Алепу, Аркутино

Най-дълбоко и с най-голям воден обем е варненското езеро – 19 м дълбочина, 165 млн.м³.

С най- голяма площ – Бургаското (27,6 км²)

Крайречни – по-голяма част от тях са осушени. Запазено по р. Дунав е езерото Сребърна, което е превърнато в резерват.

Ледникови (високопланински) – има само в Рила ( 142) и Пирин (119) над 1800 м надморска височина. В Рила – седемте рилски езера, Маричини, Мусаленски, Рибните, Урдините. В Пирин – Бъндеришки, Василашки, Каменишки, Валявишки.

С най-голяма площ в Рила е Смрадливото езеро, а в Пирин Поповото.

Най-дълбоко е Окото (37,4 м) в Рила, най-високо разположено е леденето езеро на 2709 м надморска височина.

Стопанско значение на езерата – туризъм, риболов, добив на електроенергия, питейни нужди.

Карстови езера – разположени са в негативните форми на релефа в карстовите райони. Срещат се в Добруджа и в Предбалкана.

Тектонски езера – образувани при потъване на земните пластове. Рабишкото езеро (Предбалкана), Паничище в Рила.

Свлачищни езера – в свлачищните райони – Смолянски езера (Родопите) и по Северното Черноморие.

Изкуствени езера ( язовири) – те са над 2200 на брой. Общият им обем е 7 млрд. м³. Най-голям е „Искър”. Други язовири: „Копринка”, „Жребчево” на р. Тунджа, „Кърджали”, „Ивайловград”, „Студен кладенец” на р. Арда и др.