Старопланинска област
Географско положение, граници и големина
Заема централните части на България и представлява сложна система от ридове и планински вериги. Намира се на юг от дунавската равнина и на север от Задбалканските котловини.
Северната граница е Дунавската равнина. На места границата е добре очертана, а на други е условна. На запад граничи с р. Тимок, а на изток достига до Черно море.
Дължината и от изток на запад е 550 км, широчината се изменя от 20 до 60 км. Площ - 26 100 км², средната надморска височина 523 м. преобладава хълмистия релеф – 56%, нископланински – 21,4%, среднопланински – 9,1%, високопланински – 1,3% и равнинен – 12,2%.
Областта се разделя на две самостоятелни единици: Предбалкан и Стара планина.
Предбалкан
Географско положение, граници и морфография
Намира се между Дунавската равнина на север и Стара планина на юг. Преобладаващата посока на простиране е запад – изток. На запад границата на подобластта е проходът Връшка чука, а на изток достига Черно море. Има площ около 14 000 км², дължина 500 км, широчина от 20 до 40 км. преобладава хълмистият релеф – 72 %. Средната надморска височина е 364 м. Най – висок връх е Васильов – 1490 м във Васильовска планина.
Палеографско развитие и геоложки строеж
Палеографското развитие е сложно и продължително. Дълго време Предбалканът е бил дъно на морски басейни, на което се отлагат финозърнести утайки, черупчести варовици, седименти: пясъчници, варовици, доломити, мергели. През мезозоя започва активна вулканска дейност, при която се образуват гранитни плутони. В края на мезозоя започва нагъването и издигането му, което завършва през палеогена(неозой) с младоалпийски нагъвателен цикъл, като Предбалканът е част от по-голямата структура на Балканидите.
Има гънково – разломен строеж, изграден от антиклинали и синклинали. В Предбалкана гънковите структури имат някои особености: гънките са предимно правилни, във вид на удължени ридове – юротипен релеф. Гънките стават по-високи към Стара планина и се понижават към Дунавската равнина. Очертават се две надлъжни ивици: северна – ниска, и южна – висока. Характерен е и т.нар. инверсен релеф – плата, изградени от по-устойчиви скали, се срещат в междугънкови понижения. Такова плато е Стражата. Предбалканът се характеризира и със скаравидна речна мрежа – надлъжни речни долини и успоредни на тях ридове, пресечени от напречни проломи на транзитни реки, дълбоко прорязващи ридовете. Разпространен е и карстовият релеф – пещерите Леденика, магурата, Съева дупка, Бачо Киро.
Релеф и дялове
Преобладава хълмисто – ридовият релеф. Предбалканът се поделя на 3 дяла: Западен, Централен и Източен.
Западен дял – простира се от р. Тимок на запад до р. Малки Искър на изток. Включва възвишенията: Бабин нос, Рабишка могила, Широка планина, ридове Пъстрина, Милин камък, Веслец, Гола глава и Лакавица. Надморската височина е малка – до 1000 м. посоката на ридовете е северозапад – югоизток. Разширява се на изток. Разположението на речните долини е напречно на планинските ридове. Разпространен е и карстовият релеф: пещерата Магура в Рабишката могила. Под действието на външните сили се образуват Белоградчишките скали.
Централен дял – разположен е от р. Малки Искър до Стара река. Той е най-широкият и най – високият дял. Най – висока е Васильовска планина с Васильов връх – 1490 м. Включва: Драгоица, Лисец, Деветашко плато, Ловчански, Микренски, Севлиевски, Търновски височини, Стражата. Посоката на ридовете е от запад на изток. Преобладават подземните карстови форми – пещери: Съева дупка и Бачо Киро. Разпространени са и ерозионни форми, скаровидната речна мрежа и инверсният релеф.
Източен дял – простира се от Стара река до Черно море. Най – добре изразени са планините Преславска и Драгоевска. Делът е с най-малка надморска височина. Стеснява се в източна посока. Широко разпространена е скаровидната речна мрежа, силно развити са ерозионните форми по р. Камчия и притоците ѝ.
С най – голямо значение са нерудните полезни изкопаеми: варовик, глина, златоносни пясъци, каменна сол. Има незначителни запаси на въглища, желязна руда, природен газ.
Климатът е умереноконтинентален, но по – влажен и с по-ниски температури от Дунавската равнина. Средните годишни температури са 10-11ºС. За котловините (Севлиевската) са характерни температурните инверсии. Валежите са около 600-700 мм годишно, като се увеличават към Стара планина. Максимумът на валежите е през май-юни, минимумът през февруари. Преобладават западни и северозападни ветрове, от местните ветрове – фьон.
Преминават транзитни реки: Лом, Огоста, Искър, Вит, Янтра. От Предбалкана извират Цибрица, Скът. Преобладава дъждовно подхранване, максимумът на оттока е къснопролетен, минимуът е зимен. С карстово подхранване е р.Панега. от подземните води най-разпространени са карстовите: извор Глава Панега; минералните – Шипково, Вонеща вода, и грунтовите – по речните тераси.
Почвите спадат към северната почвена област. Най – разпространени са сивите горски почви, в по-високите части – светлокафяви почви, по реките – алувиално – ливадни, в карстовите райони – хумусно – карбонатни. Наблюдава се силна проява на ерозия.
Растителен и животински свят
Разпространена е предимно горска растителност: благун, габър, мъждрян, клен липа, бук и др. По реките се срещат върба и топола. Храсти: дрян, леска, глог, драка, шипка, къпина, люляк, смрадлика. В Преславска планина е единственото находище на конски кестен и див рожков.
Животински свят – срещат се евросибирски представители като дива свиня, елен, сърна, лисица, заек, таралеж, костенурка; птици – орел, сова, гургулица дрозд.
Стопанско използване и опазване на природните ресурси
Природноресурсен потенциал
-широколистните гори благоприятстват развитието на дърводобива
-полезните изкопаеми миннодобивна дейност, добив на строителни материали и производство на цимент.
- води – добив на електроенергия, водоснабдяване, минерални води – балнеология.
-почви, климатични ресурси – благоприятстват развитието на овощарството, лозарството
-пасища – развитие на животновъдството
Природните забележителности, чистият въздух,минералните води и горите са предпоставка за развитие на екотуризъм.
Екологични проблеми: замърсяване на почвите, водите и въздуха в районите на добив и преработка на полезни изкопаеми
Опазване на природата – обособени са резервати и защитени територии: „Патлейна”, „Конски кестен – Дервишът” в Преславско, парк „Етъра”.
Стара планина
Географско положение, граници и морфография
Стара планина представлява комплексна природногеографска граница между Северна и Южна България. Граничи на север с Предбалкана, на юг със Задбалканските котловини, простира се от р.Тимок на запад до Черно море на изток. Дължина 550 км, широчина от 10 до 40 км. По билото на Стара планина на голямо разстояние преминава главният вододел на България. На юг се свързва със Средна гора посредством напречните ридове Гълъбец, Козница, Стражата и Межденик. Заема площ от 11 600 км² - 10% от територията на България, средна надморска височина – 722 м. Най – висок е връх Ботев – 2376 м. Хълмистите земи до 600 м н.в. заемат 37%, нископланинските от 600 до 1000 м – 36%, и средно- и високопланинските над 1000 м – 22% от площта ѝ.
Палеографско развитие и геоложки строеж
Дълго време планината е била дъно на водни басейни. Имало и активна вулканска дейност – внедряват се гранитни плутони и се метаморфоризират варовици. Издига се и се нагъва през старо – и младоалпийския нагъвателен цикъл. Тя е част от Алпо-хималайската планинска система и голямата морфоструктура на Балканидите.
Геоложки строеж – гънкова структура, изградена то антиклинали и синклинали. Основните гънки са полегнали на север, тъй като натискът от юг е билпо-силен. По-големи антиклинали са Берковска, Свогенска, Шипченска, Еминска. Вътрешността им е изградена от магмени и метаморфни скали, а периферията им – отмезозойски и терциерни седиментни скали (варовици, пясъчници). Ограничен обхват имат и синклиналните гънки, от които най-голяма е Лудокамчийска.
Сводово верижното издигане на планината е обусловило нейното проломяване от реките Искър и Луда Камчия. Тези издигания са били съпроводени с оживявне на разломните линии и дълбокото грабеновидно потъване на Задбалканските котловини. Тогава са се образували и стръмните стъпаловидни долини на реките по южния склон, както и големите наносни конуси в подножието на планината. В резултат на денудационните процеси през различните геоложки периоди са се образували четири денудационни нива и заравнености с различна възраст и височина.
Широкото развитие на карбонатните скали в Западна Стара планина е обусловило развитието на типичен карстов релеф с многобройни понори, въртопи, пещери, карстови извори и др.
Релеф и дялове
Преобладава средно- и високопланински релеф. Планината е много добре очертана от Белоградчишкия проход на запад до н.Емине на изток. Изградена е от отделни планини, пресичани от красиви проломи. В резултат на многократни издигания са се оформили четири денудационни заравнености, а по реките – шест речни тераси. На границата с Предбалкана се оформят редица котловини – Берковска, Ботевградска, Етрополска, Еленска и др. Широко разпространени са карстовите форми. Планината се поделя на три дяла: Западна, Средна и Източна.
Западна Стара планина – има форма на изпъкнала на запад дъга. Простира се между белоградчишкия проход на запад и Златишкия проход на изток. Състои се от няколко по-големи планини: Светиниколска, Чипровска, Берковска, Козница, Понор, Врачанска планина, Ржана, Мургаш и Етрополска. Най-високо издигнат е Чипровско- Берковският дял, където е най-високата точка на Западна Стара планина – връх Миджур (2168 м). Веригата става по-широка при Козница, където южният склон се спуска към Софийска котловина на две стъпала – карстовото плато Понор и широкия рид Мала планина. В Мургашкия и Етрополския дял планината се стеснява.
С особено значение за стопанските връзки между Южна и Северна България са проходите Петрохан и Витиня. Сред най-красивите природни забележителности тук са пещерата Леденика край Враца, Ритлите при с.Лютиброд и Искърския пролом.
Средна Стара планина – простира се между Златишкия проход на запад и прохода Вратник на изток. Това е най-тясната и най-висока част на Стара планина. От запад на изток тук се редят: Златишко-Тетевенският, Троянско-Калоферският, Шипченският, Тревненският и Елено-Твърдишкият дял. В Троянско-Калаферският дял се издига най-високият връх на Стара планина – връх Ботев (2376 м). тук склоновете са най-стръмни както на север, така и на юг. Скалите се изправят непристъпни и реките образуват в тях водопади. Най – високият в Стара планина и в България е райското пръскало – 125 м.
С най- голямо значение са Шипченският проход, проходът на Републиката и Твърдишкият проход. Известни природни забележителности са скалният феномен Козята стена, водопадът видимското пръскало и др.
Източна Стара планина – Главната Старопланинска верига се раздвоява от долината на р. Луда Камчия. Главното морфографско било се оформя от северния склон, това са планините Котленска, Върбишка и Еминска, простираща се до н.Емине – най-източната точка на Стара планина. Южният клон започва със Сливенска планина (вр. Българка – 1181 м) и на изток продължава с ниските Карнобатска и Айтоска планина. Между тях от запад на изток се намират проходите Вратник, Котленски, Върбишки, Ришки и Дюлински.
Сред природните забележителности тук са Сините камъни (Карандила) край Сливен и проломът на р. Луда Камчия.
От горивните полезни изкопаеми с най-голямо значение са черните въглища, разкрити в Балканбас в района между Сливен, Габрово и Твърдица. Антрацитни въглища има в Свогенския басейн, които са на изчерпване. Установени са и неголеми запаси на кафяви въглища в Източна Стара планина. Железни руди има край Кремиковци, Мартиново, чипровци и в Троянско, а медни и полиметални руди – в Голема планина и Етрополския Балкан. В Берковско се добиват мрамори, а варовици – във Врачанско.
Стара планина попада в умереноконтиненталната климатична област. В по-голямата част от планината (над 1000 м н.в.) се формира типичен планински климат. Източните най-ниски дялове и склоновете с южно изложениа, спускащи се към Задбалканските котловини на изток от Козница), се характеризират с преходноконтинентален климат.
Средната годишна температура се изменя в зависимост от надморската височина и експозицията на склоновете от +8ºС в подножието да -0,7ºС на връх Ботев. Температурната амплитуда е малка - 16-18ºС.
По южното подножие на Стара планина, което попада под валежната сянка, количеството на валежите е от 550 мм до около 1000 мм във високите части. Преобладаващите западни и северозападни въздушни маси са причинавалежите да са по-големи по северните склонове в сравнение с южните на същата надморска височина. В Троянска и Калоферска планини те достигат количества 1 100 – 1300 мм. Летните валежи са максимални, месечното разпределение се характеризира с максимум през май-юни, а най-малки са зимните валежи с минимум през февруари. В най- източните части на планината средните годишни температури на въздуха са най-високи (8-10ºС), а валежите най-малки ( 600-700 м), с два максимума и два минимума, характерни за преходния тип валежен режим. В района на Сливен се проявява падащият вятър тип бора, а по северните старапланински склонове – фьонът.
По – голямата част от Стара планина е главен вододел между Черноморската и Егейската отточна област, което дава отражение върху речната врежа, формирането и режима на оттока. Водосборните басейни на реките, водещи началото си от Стара планина, са малки, защото са горните им течения. Единствената по-значителна река, която има водосборен басейн, развит изцяло в Стара планина, е Луда Камчия. Поради продължителното снегозадържане ( 4-6 месеца), обилните валежи и бързото им оттичане по стръмните склонове старопланинските реки се отличават с по-голяма водност в сравнение с реките в останалите планини при същата надморска височина. Във високите части реките са със снежно-дъждовно подхранване с максимум на оттока през май, а в среднопланинския пояс – дъждовно – снежно подхранване и отточен максимум през март-април. В най-ниската източна част реките се подхранват предимно с дъждовни води и максимумът на оттока настъпва по-рано – през февруари.
В карбонатните скали се формират карстови води. Най-значителен е басейнът на Искрецките карстови извори ( среден дебит 2920 l/s. Те са вторите по-големина грунтови извори в страната. Други значителни извори са Лакатнишкият, Скакля, както и карстовите извори в подножието на Врачанска планина – Бистрец, бели извор и др. В обсега на Стара планина разпространение имат и термалните води – Вършец, с.Бързия, както и по протежение на Искърския пролом – Лакатник, Оплетня и др.
Изменението на климатичните условия и хидроложкия режим по склоновете на Главната Старопланинска верига е причина за височинното зониране на почвената покривка. Преобладават кафявите горски, тъмноцветните и планинско-ливадните почви. Планинско-ливадните почви са образувани по най-високите заравнини била на Старопланинската верига (над 1700 м). речните тераси са заети с алувиално – ливадни почви. В ниските дялове на Източна Стара планина са разпространени канелени горски почви.
Растителност и животински свят
По най-ниските и главно по южните склонове между 550-900 м н.в. са разпространени дъбовите и дъбово-габъровите гори, доминирани от цер, благун, горун, обикновен и келяв габър. В храстовия етаж са разпространени леската, шипката, трънката, драката и челвената хвойна на изток.
Поясът на буковите гори има широко разпространение между 800-1 600м н.в. и е особено компактен по северния склон. Дървесният етаж е доминиран предимно от обикновен бук, по-рядко се срещат явор, планински ясен. Често буковите гори са смесени с обикновена ела. От храстите в Източна Стара планина се срещат лавровишня, леска, малина и черна боровинка.
Иглолистните гори в Стара планина са развити фрагментарно и не образуват непрекъснат пояс. Представени са от смърч, бяла мура и бял бор.
Субалпийският пояс се наблюдава по протежение на горната граница на гората между 1 500 – 1850 м н. В. до билото на планината, с изключение на най-високите върхове.представен е от храстовите ормации н асибирската хвойна, черната боровинка и по-ограничено на клека и мечето грозде. От тревните видове най-широко е разпространен картълът. Елементи на алпийския пояс се разкриват само по най-високите върхове в Средна Стара планина.
Ендемични видове са българската къпина, балканската теменуга, старопланинската иглика и др., а в Източна Стара планина – айтоската ливадина и черноколевата тлъстига.
В животинския свят преобладават средноевропейски видове, характерни за широколистния пояс – сърна, благороден елен, глиган, мечка, вълк, лисица, златка и др. Най – високият пояс се обитава от алпийски видове (дива коза). Голямо е разнообразието на птичия свят, влечугите, земноводните и насекомите. От птиците се срещат дроздът, малкият орел, горската зидарка, враната и др., а от влечугите – усойница, смокът мишкар, слепокът. Старопланинската област се отличава с изключително разнообразна пещерна фауна – най-богатата в страната.
Стопанско усвояване и опазване на природните ресурси
Старопланинската област притежава много добри условия и ресурси за развитие на пасищното животновъдство, добина н аполезни изкопаеми, дърводобива, отглеждането на трайни насаждения – сливи, малини, череши и лозя, както и за развитието на различни видове туризъм. Природните богатства на Стара планина се използват от дълбока древност. От природните ресурси с най-голямо значение са горските, водните, рекреационните ресурси и др.
Водните ресурси на областта се използватт за добив на електроенергия (Петроханска каскада), балнеолечение, за водоснабдяване и напояване.
Осовните екологични проблеми са свързани с добива на полезни изкопаеми. В резултат на добива на варовици силно е изменен профилът на релефа при бели Извор, Златна Панега и др. Големи площи в района на Чипровци, Челопеч, Елаците, Балканбас и др. Са нарушени и превърнати в пустеещи земи. Сериозен е и проблемът с обезлесяването на южния склон на Стара планина. Изсичането на горите и неконтролираната паша активизират ерозионните процеси, което налага провеждането на противоерозионни мероприятия като изкуствено залесяване и терасиране на склоновете.
За запазване на природното разнообразие на областта са създадени националният парк „Централен Балкан”, биосферните резервати „Чупрене”, „Боатин”, „Царичина”, „Стенето”, „Джендема”, „Козята стена”, както и множество защитени природни обекти и местности.