Географско положение и граници
В границите на района са включени областите Плевен, Ловеч, Враца, Видин и Монтана. Районът има широк излаз към Дунавското крайбрежие. Площта на региона е 19 070,3 km2 или 17,2% от територията на страната. На запад районът граничи със Сърбия, като границата се пресича от два ГКПП – Връшка чука и Брегово. На северната граница на р. Дунав са изградени три фериботни комплекса: Видин – Калафат, Оряхово – Бекет и Никопол – Турну Мъгуреле.
От юг и югозапад районът е ограден от високите била на Западна Стара планина, които са естествено препятствие за движението на въздушните маси. Широката отвореност на територията на север и североизток обуславя нахлуването на влажни и студени въздушни маси.
През района минават транспортен коридор №4 – най-краткото разстояние между Дунавското крайбрежие и Егейско море. Река Дунав е основна транспортна артерия за страните от Европа след отварянето на воден път Рейн – Майн – Дунав. През 2013г. влезе в експлоатация втория мост над Дунав, свързващ Видин и Калафат.
Транспортен коридор №4 означен с оранжев цвят.
НАСЕЛЕНИЕ
ПО ГРАДОВЕ
Етническа структура в %
Границата по р. Дунав е вътрешна за Европейския съюз, а западната – външна. Това определя различните функции на държавните граници на райнона. Предвижда се отваряне на ГКПП при Белоградчишкия проход за сръбския град Княжевец.
Природни условия и ресурси. Релеф.
Релефът обхваща части от Дунавската равнина и Старопланинската област, което определя природното многообразие. Релефът е низинен по Дунавското крайбрежие. В района се намират пещерите Магурата, Леденика и Съева дупка.
Полезни изкопаеми
С промишлено значение са находищата на нефт – Долни Дъбник, природен газ – с. Бутан, с. Девенци, с. Селановци, с. Бохот. Медни и оловно-цинкови руди са разпространени в Врачанска и Чипровска планина, а гипс – с. Кошава.
Климат
Климата е умереноконтиненатален, с ясно изразена студена зима и горещо лято. Годишните количества валежи в региона са близки до средните за страната – 620 – 650 mm. Те се увеличават от север на юг с нарастване на надморската височина. Изключение прави станция Петрохан, където валежите достигат до 1 200 mm.
Води
Водното богатство включва р. Дунав с притоците Искър, Лом, Огоста, Вит, Осъм. Големи запаси на подземни води се използват за водоснабдяване. Районът е богат на карстови води – Глава Панега. С балнеоложко значение са минералните извори при Вършец. Близо до с. Рабиша е едно от големите естествени езера в страната с тектонски произход. Изградени са язовири за осигуряването на водоснабдяване на населението и за напояване.
Почви
Почвеното разнообразие е представено от черноземни, алувиално-ливадни, сиви горски, кафяви горски и планинско-ливадни почви.
Население и селища
Броят на населението е 823 467 д., или 11,3% от населението на страната. В сравнение с другите райони на страната темповете, с които намалява населението, са най-високи. Средната гъстота е 43,2 д./km2. Само в две области (Враца и Пловдив) живеят 54% от населението на региона. Процесът на обезлюдяване на региона продължава. Раждаемостта е най-ниска в сравнение с другите региони на страната. През 2012 г. тя е 8,4‰ (за страната 9,5‰). Смъртността се увеличава. През 2012 г. тя е 19,9‰ – най-висока в сравнение с другите региони. Естествения прираст е отрицателен – минус 11,5‰, повече от два пъти по-нисък от средния за страната. Етническа структура е сравнително еднородна – най-голям е делът на българите – 90,5%, 6,8% - роми, 1,4% - турци. Безработицата е висока – 12,5%.
Селищната мрежа обединява 646 населени места (в т.ч. 45 града), разделени в пет подобласти, 51 общини и 427 кметства.
Структура на стопанството
По произведен БВП регионът е на последно място в страната. Демографската ситуация и икономическото развитие определят района като най-проблемен за бъдещото развитие на страната. От произведения БВП в региона най-голям дял се пада на обслужващия сектор на страната – 55%. Стратегическия отрасъл за региона и страната е енергетиката. Районът осигурява 36% от електроенергията на страната (АЕЦ “Козлодуй”).
Първичен сектор
Земеделието е с растениевъдно-животновъдна специализация. Районът обхваща 20,1% от земеделските площи на страната. В него се произвеждат 25% от пшеницата и 33% от царевицата на страната. Други производствени направления са отглеждането на технически култури, трайни насаждения и зеленчуци. Животновъдството се специализира в овцевъдство, свиневъдство, говедовъдство и птицевъдство.
Вторичен сектор
Специализирани отрасли в този сектор са енергетиката (АЕЦ “Козлодуй”), металообработването, машиностроенето (електромотори, електродвигатели, автомобили, акумулатори), производство на храни, напитки и тютюневи изделия, химическа (пластмаси и каучукови изделия), текстилна и трикотажна промишленост (Монтана, Враца, Плевен), производство на строителни материали и дърводобив. През 2012 г. в Ловеч беше открит завод за производство на леки автомобили по лиценз на китайската автомобилна компания “Great Wall”.
Третичен сектор.
В икономиката на региона нараства влиянието на отраслите от третичния сектор. Приоритет за развитието на региона е завършването на транспортен коридор №4. По превозните пътници и товари железопътния транспорт е на второ място. Главни жп възли са Мездра и Левски. Речния транспорт осигурява допълнителни предимства за икономиката. Пристанищата Видин, Козлодуй, Оряхово, Сомовит, Никопол, Белене разполагат с капацитет за обработване на товари. В региона има възможности за развитие на познавателния, балнеотуризма, екологичния и селския туризъм. Предпочитани туристически дестинации са Плевен, Тетевен, Ловеч, Белоградчик, Вършец и др.
Административно-териториално устройство и градове.
Северозападния регион обединява 5 области, 51 общини и 427 кметства. Неблагоприятна и трайна тенденция е обезлюдяването на селата.
Плевен (104,4 хил. д) е областен град. Административен и културен център на областта. Разположен в централната част на Дунавската равнина. Специализиращи функции имат
Машиностроенето, химическата (пластмаси), хранително-вкусовата (пиво, брашно, консерви), текстилната и шивашката промишленост, производството на строителни материали. Плевен е университетски център. В града са изградени музей, свързани с Руско-турската война, Панорамата “Плевенска епопея 1877” и др.
Червен бряг (12,4 хил. д) е разположен югозападно от Плевен. Важен шосеен и жп възел с развито земеделие, машиностроене, мелничарска и шивашка промишленост.
Ловеч (35,8 хил. д) е областен град, разположен в долината на р. Осъм. В околността римляните са изградили крепостта Мелта. Градът е център на хранително-вкусова и мебелна промишленост. Привлекателни туристически обекти са Покрития мост над р. Осъм, дело на извесния майстор стоител Кольо Фичето, старата градска част “Витоша” и др.
Троян (20,8 хил. д) е град в Ловешка област, разположен в широката долина на р. Осъм. Специализиращи отрасли са машиностроенето (електромотори, металорежещи и строителни машини), фармацевтичната, мебеланата, текстилната и керамичната индустрия. На 20 km западно от Троян е с. Шипково, известно с минералните води. В близост в Троянския манастир.
Тетевен (9,5 хил. д) е град, в които се произвеждат електродвигатели. Развита е дървопреработвателната и мебелната промишленост.
Враца (58,8 хил. д) е областен град, разположен на важен кръстопът, в подножието на Врачанския Балкан. Специализиращи отрасли са машиностроенето (медицинско оборудване и маталорежещи машини), текстилната и шивашката, хранително вкусовата (вино, месо, брашно) промишленост. Недалеч от града е пещерата Леденика.
Козлодуй (12,7 хил. д) е символ на ядрената енергетика. В града е изградена първата АЕЦ на страната. В западната част е паркът, свързан с подвига на поета и революционер Христо Ботев.
Монтана (42,9 хил.д) е наследник на римското селище Монтанезиум. Разположен е по терасите на р. Огоста. Изградени са предприятия на машиностроенето (акумулатори, велосипеди), на консервната промишленост, за производство на текстил, шивашки изделия, мебели и керамични изделия.
Лом (22 хил. д) се развива като пристанищен град по долното течение на р. Дунав. Римляните наричат селището Алмус. Развита е хранително-вкусовата промишленост (вино, пиво), текстилната и шивашката промишленост. Важни икономически функции изпълнява пристанищния комплекс.
Берковица (13,1 хил. д) е разположен живописно по терасите на едноименната река. Микроклиматът е подходящ за здравновъзстановителни дейности.
Видин (46,8 хил. д) е разположен на мястото на старата римска кремост “Баба Вида”. Съвременният икономически профил на Видин се определя от машиностроителната, шивашката, хранително-вкусовата и строителната индустрия. Развит земеделски регион със специализация в отглеждането на зърнени култури, зеленчукопроизводство, лозарство и обощарство.
Белоградчик (5,1 хил. д) е град във Видинската област. Край града е неповторимия скален феномен Белоградчишките скали.
Северозападен регион
