Североизточен регион
Географско положение и граници
Североизточният район обхваща най-източните части на Северна България и заема 1/3 от територията на Дунавската равнина. Заема 14 487,4 км2 – 12,5% от площта на страната. Той обединява четири административни области - Варненска, Добричка, Шуменска и Търговищка. Единствено в тази част на черноморския шелф на страната се добиват полезни изкопаеми. Мястото му в националната икономика се определя от стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, машиностроенето, зърнопроизводството, морския транспорт и туризма.
На североизток районът достига до държавната ни граница с Румъния. На север и на изток граничи със Северния централен район. Южната граница преминава по билото на Източна Стара планина. Тази граница се пресича от ниски проходи (Ришки, Върбишки и др.), през които минават шосейни и жп транспортни връзки. Местоположението на района осигурява значителни предимства за неговото социално-икономическо развитие. Черноморската граница създава условия за развитието на морския транспорт.
Природни условия и ресурси. Релеф.
Релефът на района е изграден от две главни морфоструктури – Мизийската плоча и Балканидите. Релефът е разнообразен, преобладават равнини – Добруджа; платовидно-хълмисти земи – Фрагненско, Провадийско, Шуменско, Авренско плато; полупланински релеф – Източна Стара планина и крайморски низини.
Полезни изкопаеми
Полезните изкопаеми са ограничени и с малки запаси. Находището на нефт край Шабла е изчерпано. Черни въглища са открити западно от Каварна (Добруджански басейн). Те са разположени на голяма дълбочина и не се експлоатират. Край село Тюленово се добиват малки количества нефт. Със стопанско значение са мангановите руди, които се добиват в Община Балчик. По южния бряг на Варненския залив – край нос Галата. Природен газ се добива от шелфа близо до Каварна. По-големи са запасите на нерудни полезни изкопаеми – каменна сол край Провадия, каолин край гр. Каолиново, кварцови пясъци при Белославското езеро. В Авренското и Фрагненското плато има кариери за добив на варовик. Добивът на полезни изкопаеми определя икономическата специализация на района.
Климат
Климатът е умереноконтинентален, по крайбрежието се проявява влиянието на Черно море. В района са измерени най-ниските средни годишни валежи в страната (Балчик – 450мм). Това е районът с най-големи ветрови ресурси, с възможности за изграждане на ветрогенератори и производство на електроенергия от възобновяеми източници.
Води
Водните ресурси са ограничени. Речната мрежа се формира от реките Камчия, Провадийска, Батова и др. Изградени са язовирите „Ястребино”, „Тича” и др. Водите на карстовите извори край Девня се използват в бита и за технологични цели. По крайбрежието са разположени плавателните Варненско и Белославско езеро. Морският туризъм е силно развит благодарение на обширните плажови ивици и високите летни температури на въздуха.
Почви
Почвите са черноземни, сиви горски и алувиално-ливадни. Те са подходящи за отглеждането на различни култури.
Горски ресурси
Горските ресурси са предтавени от широколистни видове – дъб, габър, горун, цер. По долните течения на реките Камчия и Батова има лонгозни гори. С промишлени запаси са горите в Източна Стара планина. Създадени са природните резервати „Калиакра”, „Камчия” и др.
Население и селища
През 2012г. броят на населението е 957 097д., или 13,1% от населението на страната. Районът се характеризира с положително демографско развитие. Броят на населението се увеличава единствено в област Варна. Средната гъстота на населението е 66,1д/км2, близка до средната за страната. В община Варна тя е 1966д./км2, а най-ниска е в община Крушари – 10д./км2. Раждаемостта е 9,8%. Тя е най-висока в Търговищка – 10%О. Смъртността е 14,0%, а делът на градското население в района е 73,3%. Възрастовата структура на населението е в района е нарушена, защото 14% са в подтрудоспособна възраст, а 17,5% в надтрудоспособна. Етническата структура на населението е 69,2% - българи 21,7% - турци, 6,9% - роми. Заетостта на работната сила в района е по-ниска от средната за страната. Безработицата е 14,5% и е по-висока от средната на страната – 10,2%.
Селищната мрежа обединява 721 населени места. Територията на района е поделена на 35 общини, а броят на кметствата е 475. В района са част от най-новите градове на страната – Игнатиево и Аксаково.
Районът формира 12% от БВП на страната. Характерна особеност е че делът на заетите в аграрния сектор на района е два пъти по-голям в сравнение с другите райони в страната.
НАСЕЛЕНИЕ
ПО ГРАДОВЕ
Етническа структура в %
Първичен сектор
Земеделските площи заемат 60% от територията на района, а произвежданата земеделска продукция е с национално значение. Районът произвежда 23% от пшеницата на страната, 28% от царевицата и 21% от ечемика. От техническите култури специализиращи отрасли са отглеждането на слънчоглед, захарно цвекло и тютюн. С традиции е отглеждането на зеленчуци, фуражи и грозде. Главни лозарски центрове са Търговище, Велики Преслав, Варна и Добрич. Отглеждат се ябълки, праскови и кайсии. Развити са говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството.
Вторичен сектор
Вторичният сектор формира 35% от БВП на района. Специализиращ отрасъл е енергетиката, която разчита на вносни суровини (ТЕЦ Варна) и на възобновяеми енергоизточници (ветрова и слъчева енергия). Край Каварна е изграден най-мощният ветрови парк в страната. Алуминиеви профили се произвеждат в Шумен; каоцинирана сода, пластмаси и минерални торове – в Девня. Във Варна е най-голямата корабостроителница в България. В Добрич е развито производство на акумулатори. Текстилни и трикотажни изделия се произвеждат във Варна, Търговище, Велики Преслав, Разград и др. В Търговище има завод за рециклиране на полиетиленови отпадъци.
Третичен сектор
Третичният сектор е с най-голям дял при формирането на БВП – 53%. Развити са всички видове транспорт – железопътен, автомобилен, въздушен, морски и тръбопроводен. С основно значение е автомобилният транспорт. През района минава част от автомагистрала Хемус. През пристанищата Варна, Балчик и Каварна преминават над 40% от товарите на страната. Във Варна има летище.
Туризмът е най-динамично развиващ се отрасъл в района. Най-посещавани са туристическите комплекси „Златни пясъци”, „Албена”, Каварна и др. В района са по-големите плажови ивици по българското черноморско крайбрежие. Освен морския се развива и познавителният туризъм. Най-посещавани са Аладжа манастир, Старите столици Плиска и Велики Преслав, комплексът Мадарски конник. Варна и Шумен са университетски центрове.
Административно-териториално устройство и градове
В района са включени 4 административни области и 35 общини.
Варна (335 хил. д.) е морската столица на България. Възниква край обширен морски залив основан от древните гърци под името Одесос. Той е най-големият по брой на население град по Българското крайбрежие. Има модерно пристанище и съвременно летище. Основни икономически направления са енергетиката, корабостроенето, електротехниката, хранително-вкусовата (мелничарска, консервна, винарска), леката (текстилна и шивашка) и мебелната промишленост. Важен отрасъл е туризмът – морски и познавателен (чудните скали, лонгозните гори, Аладжа манастир и др.) Варна е културен и университетски център.
Провадия (12,9 хил. д.) е град разположен на по долината на едоименната река. Край Провадия е най-голямото находище в страната. Тя е основна суровина за химическите заводи в Девня. В стопанството на града се произвежда корабно оборудване, растителни масла, вино и ленен текстил.
Девня (8 хил. д.) е разположен западно от Варна до карстови извори. Център е на химическата промишленост (соди, минерални торове, пластмаси), произвежда се цимент.
Добрич (89,6 хил. д.) е областен град и стопански център на Добруджа. Важно значение за развитието на града оказва изградената през 1911г. жп линия. Развива се машиностроенето (корабни детайли, акумулатори, земеделски машини), хранително-вкусовата (брашно, млечни и местни произведения), кожарската, шивашката и обувната промишленост.
Шумен (80,1 хил. д.) е разположен в подножието на високото Шуменско плато. Близо до града са първите български столици – Плиска и Велики Преслав. Специализиращи отрасли на цветната металургия, химическата (козметика), хранително-вкусовата (вино, пиво, месни и млечни продукти), шивашката и мебелната промишленост. Шумен е университетски център.
Нови пазар (11,8 хил. д.) и Каспичан (3 хил. д.) са известни центрове на порцелановата промишленост, на развито земеделие и машиностроене. Каспичан е хп възел по линията Русе-Варна с отклонение за Нови пазар.
Търговище (37,1 хил. д.) е областен център разположен в подножието на Преславската планина, по двата бряга на р. Врана. Специализиращи отрасли са машиностроенето (корабно оборудване), електротехническата (акумулатори), хранително-вкусовата (растителни масла и млечни продукти), текстилната и мебелната промишленост.