Северен централен регион
Географско положение и граници
Районът включва части от Централна Северна България и Дунавското крайбрежие, Лудогорието и Южна Добруджа. Площта на региона е 14 974,0 km2, или 13,5% от територията на страната.
В района има пет административни области – Русенска, Великотърновска, Габровска, Силистренска и Разградска.
На запад граничи със Северозападния регион (Плевенска и Ловешка област), на юг – с Югоизточния регион (Старозагорска и Сливенска област), а на изток – със Североизточния регион (Търговищка област).
Западната част включва части от Дунавската равнина, Предбалкана и Средна Стара планина, докато източната част е в Дунавската равнина.
Природните процеси с асилно повлияни от нахлуващите въздушни маси от север и североизток.
Транспортната мрежа осигурява икономическите връзки с отделните части на територията. Районът се пресича от транспортен коридот №9 (Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Кърджали – Подкова).
Край Русе е построен първият мост над р. Дунав (жп. И шосейна връзка с Румъния). Между България и Румъния се осъществяват фериботни връзки между: Свищов – Зимнич, Русе – Гюргево и Силистра – Кълараш.
Транспортен коридор №9 означен със сив цвят.
НАСЕЛЕНИЕ
ПО ГРАДОВЕ
Етническа структура в %
Чрез старопланинските проходи (Шипченски, Прохода на Републиката, Твърдишки и Вратник) се осъществяват икономически връзки с Южна България.
След 1990г. се разширяват и задълбочават отношенията между черноморските държави. От 2007г. границата на района с Румъния става вътрешна за Европейския съюз.
Природни условия и ресурси. Релеф.
От север на юг в региона попадат части от Дунавската равнина, Предбалкан и Стара планина. Релефът е разнообразен (речни долини, котловини, равнини и плата) и благоприятства изграждането на селищната и транспортната мрежа.
Полезни изкопаеми
С най-голямо значение са находищата на каолин (Ветово, Сеново), кварцови пясъци (Елена), варовици и мергели (Русенско), огнеупорни глини (Севлиево), базалт (Свищов, Сухиндол). Усвояването им поставя началото на производството на строителни материали, порцеланови изделия, стъкло, керамика и др.
Климат
Територията на региона е в умереноконтиненталния клипатичен поян. В най-южните части (над 1600м н.в.) климата е планински. През зимата в някои котловини температурите рязко се понижават и се създават условия за температурни инверсии (Севлиево – минус 35оC). През лятото температурите достигат високи стойности. Средните годишни валежи се колебаят между 500 – 670mm, като в Средна Стара планина те са значително по-високи.
Води
Водните ресурси са с ограничени запаси, въпреки че през територията преминават едни от най-големите реки на страната – Росица, Янтра, Русенски Лом. По-големи са запасите на подземни води, които се използват в промишлеността и бита. Изградени са големи язовири – “Ал. Стамболийски”, “Йовковци” и “Бели Лом”. Водите на р. Дунав се използват за напояване на земеделски култури. С важно значение са минералните води при Вонеща вода. В района се намира единственото запазено езеро край р.Дунав – Сребърна.
Почви
Преобладават черноземните почви (в Дунавската равнина), сивите горски (Предбалкана), планинско-ливадни (в Средна Стара планина) и алувиално-ливадните по речните долини.
За да се опази и съхрани природното богатство на региона, са създадени: национален парк “Централен Балкан”, природен парк “Русенски Лом” и др.
Население и селища
Броят на населението е 957 097д., или 13,1% от това на страната. След 1990г. то постоянно намалява. Средната гъстота е 63д./km2, по-ниска от средната за страната. Има големи различия в разпределението на населението в района. Демографската ситуация е неблагоприятна – трайно намалява раждаемостта, увеличава се смъртността, влошава се възрастовата структура, обезлюдяват се територии. Раждаемостта в района е 8,5‰ (по-ниска от средната за страната). Най-ниска е в област Габрово – 7,3‰, а най-висока в област Разград 9,3‰. Смъртността е висока – 16,7‰ (за страната е 15‰). Естествения прираст е отрицателен – минус 8,2‰ (за страната – мунус 5,5‰).
Делът на градското население е 66,8%. Намалява делът на населението в подтрудоспособна възраст, а се увеличава делът на населението в натрудоспособна възраст. Етническата структура на населението е: българи – 72,9%, турци – 22,0%, роми – 3,4%. Механичният прираст на населението е отрицателен. Заетостта на работната сила е по-ниска от средната за страната.
Селищната мрежа е формирана от 996 населени места, в т.ч 39 града. Територията на региона е поделена на 36 общини и 393 кметства. Най-голям е броят на селищата в област Габрово – 356.
Структура на стопанството
Районът формира 8,4% от БВП на страната. Най-голям е делът на третичния сектор – 57,3%. Оформят се две икономически оси – едната по Дунавското крайбрежие (Свищов, Русе, Тутракан и Силистра) и втората – във вътрешността на региона (Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица и Разград).
Първичен сектор
Специализацивта на земеделието е растениевъдно-животновъдна. Най-големи площи заемат зърнените култури (пшеница и царевица). В района се произвеждат 22,4% от пшеницата и над 30,0% от царевицата на страната. Значителни площи заемат техническите култури в Дунавската равнина (слънчоглед и тютюн). С традиции е зеленчукопроизводството (домати, пипер, лук), овощарството (кайсии, сини сливи, ябълки) и лозарството. Основни направления в животновъдството са говевъдството, свиневъдството, овцевъдството и птицевъдтстово.
Горското стопанство е типично за южните части на региона (Велико Търново, Габрово, Трявна и Елена).
Вторичен сектор
Специализиращ се отрасъл е машиностроенето, в което се произвежда санитарна арматура (Севлиево), текстилни машини и интрументална екипировка (Габрово), алуминиеви части за автомобили (Русе), речни кораби (Русе).
Химическа промишленост е развита в Русе (моторни масла, бои, лакове), Свищов (изкуствени влакна), Габрово и Велико Търново (пластмасови и каучукови изделия). Важни функции има текстилната (Трявна, Габрово, Русе, Велико Търново), шивашката (Русе, Бяла) и трикотажната (Трявна, Габрово, Русе) промишленост.
Форми за мебелни изделия има в Русе, Силистра, Трявна, Габрово. Развито е производството на стъкло (Разград), порцеланови и керамични изделия (Разград, Исперих, Севлиево).
Центрове за производство на месни и млечни изделия са Русе, Велико Търново, Силистра, Разград; на вина и ракии – Лясковец, Свищов, Сухидол, Русе и Силистра. В Горна Оряховица е най-големия завод за захар и захарни изделия в страната.
Третичен сектор
Развива се железопътен, шосеен, въздушен, речен и тръбопроводен транспорт. В района се намират най-големите по товарооборот речни пристанища на България – Русе, Свищов, Силистра, Тутракан. В Русе, Свищов и Силистра има изградени фериботни връзки до румънските градове Гюргево, Зимнич и Калараш. Горна Оряховица е жп. Възел с национално значение. Градовете Велико Търново, Русе и Разград са основните шосейни транспортни центрове в региона.
Стратегически отрасъл за района е туризмът. Етнографският комплекс “Етъра” (Габрово), възрожденската архитектура в Трявна, Дряново, Елена, тракийските могили край с. Свещари (Исперих), скалните манастири при с. Иваново (Русенско) привлича хиляди туристи. Забележителни туристически обекти са архитектурните резервати в Арбанаси, Боженци и Елена, както и манастирите – Троянски, Дряновски и др. Свищов, Русе и Велико Търново са университетски центрове.
Административно-териториално устройство и градове
Територията на района е поделена на пет области, 36 общини и 393 кметства.
Русе (148,3 хил.д) е обласен град, възникнал на мястото на старото римско селище Сексагинта приста. През 1886г. от града тръгва първия влак, а през 1954г. е изграден първият мост над р.Дунав (с жп и шосейна връзка за Румъния). Стопанския облик на града се определя от енергетиката, машиностроенето (кораби, земеделски машини), химическата (изкуствени кожи, моторни масла, бои), хранително-вкусовата (консерви, месни и млечни произведения), текстилната (копринени и памучни тъкани), трикотажна, шивашката и мебелната промишленост.
В Русе се пресичат двата трансевропейски коридори №7 и №9. Градът е университетски и културен център.
Велико Търново (68,8 хил.д) в областен град, разположен амфитеатрално около историческите хълмове Царевец, Света гора и Трапезница по долината на р. Янтра. Център е на производството на електротехника и електроника, на химическата и текстилната промишленост и производството на пиво и мебели.
Градът е универститески център.
Свищов (29,3 хил.д) е старо селище, възникнало на брега на р. Дунав. Свищов е важен пристанищен център с фериботна връзка. Център е на хранително-вкусовата и химическата промишленост. Развити са лозарството, зеленчукопроизводството и производството на зърнени култури. В града е музеят на Алеко Константинов.
Горна Оряховица (31,0 хил.д) е главен жп възел в Северна България. Изпълнява важни транспортно-разпределителни и обслужващи функции. Развити са машиностроенето, консервната, текстилната промишленост.
Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец формират селищна агломерация.
Габрово (57,8 хил.д) е разположен в долинно разширение на р. Янтра. През 1835г. в града в открито първото българско светско училище със средства на родолюбивия българин Васил Априлов. В Габрово е Националния музей на образованието. Център е на производство на текстилни машини,електротелфери, домакински прибори и инструменти, вълнен и памучен текстил, шивашки и трикотажни изделия, обувки и мебели.
Габрово е университетски център.
Севлиево (22,6 хил.д) е старо селище и важен транспортен възел. Изградени са предприятия за производство на санитарна арматура, за обработка на кожи и кожени изделия, за кабели и трикотажни изделия. Севлиево е развит земеделски район.
Силистра (34,7 хил.д) е областен град, разположен на високия десен бряг на р. Дунав. Древните римляни изграждат тук укрепена крепост и я наричат Дуросторум. Специализиращи отрасли са машиностроенето и електротехническата индустрия, хранително-вкусовата, трикотажната, дървообработващата промишленост. Силистра е средище на развит земеделски район. Отглеждат се зърнени и технически култури, кайсии, лоза и зеленчуци.
Тутракан (8,4 хил.д) е дунавски град в Силистренската област. Старо селище, основано от римляните. Център е на развит земеделски район и риболов.
Разград (33,0 хил.д) е областен град – културен, административен и политически център на Лудогорието. Наследник е на старото римско селище Абритус. Развива се производството на фармацевтични, стъкларски и порцеланови фаянсови изделия, храни и трикотаж.
Исперих и Кубрат са важни транспортно-разпределителни възли в Съвероизточна България. Средища са на земеделски райони с развито машиностроене, производство на фаянсови изделия и храни.