Рило - Родопска област
Рила
1.Географско положение, граници и морфография
Планината се разполага в Югозападна България и е част от Рило-Родопския масив.
На север граничи с Краището и Средногорието. Клисурска седловина (1025 м) свързва Рила с Верила, а Боровецката седловина (1305 м) с ридовете Шипочан и Шумнатица на Ихтиманска Средна гора . На юг седловината Предела (1140 м) я свързва с Пирин. На изток границата между Рила и Западни Родопи минава по долината на р.Яденица, Юндола, Аврамова седловина и долината на р. Места. На запад границата е ясно очертана от долината на р.Струма.
Рила е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Средната ѝ надморска височина е 1487 м. площ – 2630 км². Най – висок вр. Мусала с 2925 м.
2.Палеографско развитие и геоложки строеж
Рила е част от най-старата суша в района на Балканите – Македоно-Тракийския масив.
Съвременният релеф на Рила се оформя през терциер-кватернера. Издига се и се оформят денудационните и речните тераси. През плейстоцена най-високите части на планината са били заледени. За това свидетелстват днес ледниковите форми в релефа.
Има блоково – разломна структура. Планината представлява високо издигнат хорст с купообразна форма, заобиколен от разломни линии и грабени. Изградена е от стари допалеозойски и палеозойски скали, вграден гранитен плутон, а по склоновете се срещат и млади седиментни скали.
3.Релеф и дялове
Релефът е средно- и високопланински.
Характерни особености на релефа:
-оформят се 5 денудационни заравнености
-наличие на сипеи и сипейни конуси
-Стобски пирамиди
-ледникови форми – морени, трогови долини, циркуси, карлинги
Планината се разделя на 4 дяла:
Източна Рила (Мусаленски дял) – този дял е най-голям по площ и на-висок. Включва билата Мусаленско и Ибърско, които се пресичат перпендикулярно. Най-висок е вр. Мусала – 2925 м. вв него се намират 12 от 18 – те рилски върха над 2 700 м – Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. в тази част на Рила намират Маричините и Ропалишките езера, от които водят началото си реките Марица и Места.
Централен (Скакавишки) дял – разположен е между реките Бели и Черни Искър и р. Илийна. Той е най-малкият дял – 9% от площта на планината и най-труднодостъпен. Състои се от две била: Скакавишко и Рилецко. Най – висок е вр. Черна поляна – 2716 м. извисяват се върховете Канарата, Рилец, Малък и Голям Скакавец.
Северозападна Рила (Мальовишки дял) – разположен е между реките Леви Искър и Рилска. Той е най-посещаваният дял. Тук се разполагат Седемте рилски езера. Най-висок е вр. Голям купен – 2 731 м. известен е с най-труднодостъпните и красиви върхове – Двуглав, Иглата, Злия зъб, както и живописните Урдини и Седемте Рилски езера. Към този дял се включва и най-ниската част от Рила – Лакатнишка Рила.
Югозападна Рила (Капатнишки дял) – намира се на юг от Рилска река. Това е най-ниският дял на планината. Най-висок е Ангелов връх – 2634 м, но най-известен е вр. Капатник. По площ е на второ място сред рилските дялове. С изключение на северната си малка част, той няма алпийски облик на останалите дялове.
Планината е бедна на полезни изкопаеми.Срещат се магнетитни и златоносни пясъци, както и флуорит. Край с. Бели Искър, гара Сестримо, Белово, Беглица и др. се добиват мрамори. Установени са находища на слюди по долината на реките Рилска и Градевска. Находища на кафяви и лигнитни въглища са разработени край селата Доспей, Боровец, Габровница и Ораново, а на битуминозни шисти – в околностите на Костенец. В подножието ѝ се добиват строителни материали.
5.Климат
Климатът е планински, с ясно изразена вертикална поясност. Средната годишна температура в подножието е около 8ºС. С увеличаване на надморската височина температурата на въздуха се понижава. Най-ниски температури се измерват през февруари, а най-високи – през август. За климата на Рила са характерни малки годишни температурни амплитуди. На вр. Мусала се измерва най-ниската средна годишна температура в България (-3ºС). Преобладават валежите от сняг. Снежната покривка се задържа до 9 месеца. Количествата на валежите е от 800-1200 мм/год. По северните склонове валежите са слетен максимум, а по южните – есенно-зимен. Ветровете са със северозападна и западна посока. Местни ветрове – фьон, планинско-долинен.
6.Води
Планината е много богата на води. От нея водят началото си реките Искър, Марица, Места, Джерман, Рилска и др. подхранването на реките в горните течения е снежно-дъждовно. Характеризират се с пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Пролетното пълноводие се обуславя от снеготопенето и нарастващото количество на валежите.
Тя е с богат хидроенергиен потенциал. Изградени са каскадите „Белмекен Сестримо”, „Чаира”, Рилска каскада, ВЕЦ „Бели Искър”, яз. „Калин” и др. В подножиято и по разломи бликат много минерални извори: Сапарева баня (най-горещият у нас – 101,4ºС), Костенец, Долна баня, Разлог. По поречията на реките са акумулирани грунтови води. Рила е богата на ледникови езера – около 140 на брой. Най-известни са Седемте рилски езера, Мусаленски, маричини. Най-дълбоко е ез. Окото (37,5 м), най-високо разположено е Леденото езеро – на 2 709 м, най-голямо по площ е Смрадливото езеро – 212 дка. В северозападната част се намира тектонското езеро – Паничище
7.Почви
Имат височинно разположение. В ниския пояс до 800 м се разполагат канелени горски почви, над тях до 1 500 – 1 600 м – кафяви горски, до 2 200 м – тъмноцветни, над тях – планинско-ливадни и каменисти почви.
8.Растителен и животински свят
Растителен свят – има височинно зониране. В ниските части са разпространени широколистни гори от дъб, бук, габър, ясен, бреза. Над тях се разполагат смесените гори, които обхващат по-малка територия. Над смесените гори има иглолистни гори от смърч, ела, бор, бяла мура. Във високите части – храсти от клек и хвойна, пасища и ливади. Срещат се ендемити и реликти – рилска иглика, златиста кандилка, българско омайниче, снежно кокиче, горска съсенка и др.
Животински свят – срещат се средиземноморски видове: диви кози, сърни, елени, глигани, мечки, вълци. Защитени видове са златка, див коза, малък орел, сокол скитник, лещарка, смок мишкар, трипръст кълвач.
9.Стопанско използване и опазване на природните ресурси
Разнообразните природни ресурси са предпоставка за развитие на редица дейности: добив на електроенергия, водоснабдяване на селищата, балнеолечебна дейност, дърводобив и дървообработка. Красивата природа на Рила привлича много туристи. Мекият климат по долината на р.Струма е благоприятен за развитието на лозарството, ранното зеленчукопроизводство, овощарството и тютюнопроизводството. Планинският релеф не благоприятства развитието на транспортната инфраструктура.
За опазване на природата е създаден национален парк „Рила” – най-големият в България. В територията на парка са включени 5 резервата: „Парангалица”, „Централен Рилски”, „Рило-манастирска гора”, „Скакавица”, „Ибър”.
Родопи
1.Географско положение и граници
Родопите са най-обширният масив в България, разположен в южната ѝ част. На север Родопите граничат с Горнотракийската низина, на запад – с Рила и Пирин, като границата минава по поречието на р.Яденица, седловината Юндола, Аврамова седловина и долината на река Места, а на юг и югоизток продължават в Гърция.
Площ – около 15 000 км², дължина 240 км, широчина до 100 км. Най-висок връх е Голям Перелик (2 191 м). Средна надморска височина – 785 м.
2.Палеографско развитие и геоложки строеж
Палеографско развитие – планината е най-старата суша по нашите земи. По време на палеозоя се издига и се образуват три антиклинали, които са полегнали на юг-югоизток. През терциера в пониженията (синклиналите) се образуват езера, в които се отлагат седименти. Същевременно се проявяв и активна вулканска дейност. Съвременният релеф се оформя през неоген-кватернера, като районът се издига неколкократно.
Геоложки строеж – Родопите имат гънкова структура – изградени са от антиклинали и синклинали. В Западните Родопи преобладават допалеозойски и палеозойски скали – гнайси, шисти, мрамори с вмъкнати между тях гранитни тела; вулканични скали – риолити, андезити, туфи и туфити и др. В синклиналите се разполагат седиментни скали – пясъчници, конгломерати и др.
3.Релеф и морфохидрографска подялба
Родопите са част от старонагънатия Рило-Родопски масив. Включват блоково-разломни и гънкови структури, представени от разнопосочни ридове, котловини и дълбоко всечени долини. Поради различията в природата се делят на две части: Западни Родопи и Източни Родопи. Границата между тях минава по реките Боровица, Горна Арда и десния ѝ приток река Маданска.
Западните Родопи се състоят от високи ридове със заравнени била и дълбоки речни долини с проломи и ждрела, които се редуват с котловини и долинни разширения. Река Въча разделя Западните Родопи на две части. На запад от нея е Дъбрашко-Баташкият дял, включващ ридовете Дъбраш, Баташка планина, Сюткя, Алабак и Къркария и котловините: Чепинска, Баташка, Доспатска. Най-високият връх в този дял е Голяма Сюткя (2186 м). На изток от река Въча е Переликско-Преспанският дял включващ ридовете: Мурсалица, Чернатица, Преспа, Върховръшки, добростан, Радюва планина и котловините: Смолянска, Чепеларска и др. Релефът на Западните Родопи е средно-и високопланински. Средната надморска височина е 1150 м. Най-висок връх е Голям Перелик (2191 м). Скалният състав е разнообразен и включва метаморфни скали (гнайси, шисти, мрамори), магмени скали ( гранити и риолити) и седиментни скали (пясъчници, конгломерати). В резултат на неколкократното издигане се оформят денудационните заравнености и речни тераси. Широко разпространение на мраморите обуславя наличие на карстов релеф – пещери (Снежанка, Дяволското гърло и Ягодинска), скални мостове ( чудните мостове), Триградското ждрело.
Източните Родопи се състоят от нископланински ридове и хълмове, редуващи се с понижения, долинни разширения и проломи. На север от река Арда са разположени ридовете Чуката и Гората, на юг – ридовете Жълти дял, Стръмни рид, Ирантепе и Сърта, разделени от реките Крумовица и Върбица. На границата с Гърция са разположени ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник (най-висок връх –Вейката, 1463 м). Релефът на Източните Родопи е нископланински и хълмист. Средната надморска височина е 320 м. Скалният състав е разнообразен – метаморфни, магмени (андезити) и седимантни скали. Денудационните заравнености и речните тераси по река Арда придават стъпаловиден характер на релефа.
Характерни форми на релефа са:
-денудационните заравнености – 4 броя
-речните тераси – от 5 до 7 на броя
-карстови форми – въртопи, ували, пещери: Снежанка, дяволското гърло, Ягодинска; ждрела: Триградско, Буйновско; скални мостове: Еркюприя( Чудните мостове)
-наносни конуси, сипеи, срутища , по р.Арда – проломи (Дяволски мост, Камилдолски)
-скалните гъби в с.Зимзелен и с.Бели пласт
Родопите са богати на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Тук са открити най-големите находища на оловно-цинкови руди в България (Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово). Уранови руди има в Смолянско. Нерудните полезни изкопаеми са разнообразни: мрамори (Велинградско), трас, перлит, зеолит (Кърджалийско) и др.
5.Климат
Родопите имат разнообразен климат. В Западните Родопи преобладава планинският климт. Там средната годишна температура е отрицателана от -1 до -3ºС. Валежите са от 750 до 1100 мм годишно. Снежната покривка се задържа от 3 до 6 месеца. В ниската част на Западните Родопи климатът е преходноконтинентален. В Източните родопи климатът е континентално – средиземноморски. Там средната годишна температура е 12ºС. Валежите са между 550 и 650 мм есенно-зимен максимум.
6.Води
Водното богатство на Родопите е голямо. Реките, които извират от Родопите, са притоци на река Марица – Чепинска, Въча, Чепеларска, Арда и др. Максимумът на оттока в Западните Родопи е през пролетта, а в Източните – есенно –зимен. За регулиране на речния отток са изградени язовири: „Батак”, „Доспат”, „Студен кладенец”, „Ивайловград”, „Кърджали”. Смолянските езера по произход са свлачищни, а Клептуза (Велинградско), Хубча (Смолян) – карстови. По разломните линии бликат множество минерални извори – Девин, Михалково, Наречен и др.
7.Почви
Почвите са разнообразни и се изменят с промяната на надморската височина. В Източните Родопи и в ниските части на Западните Родопи широко разпространени са канелените горски почви. В Западните Родопи над тях са разположени кафявите горски почви, а по билните заравнености са разпространени планинско-ливадните почви. В районите с варовици има хумусно – карбонатни почви (рендзини).
8.Растителност и животински свят
В Западните Родопи преобладава иглолистната растителност – бял и черен бор. По – ниските части са заети от широколистни гори – дъб, бряст, габър, дрян. Билните заравнености са покрити с пасища и ливади. В Източните Родопи преобладават горите от келяв габър, космат дъб, драка и др. Срещат се и средиземноморски видове – червена хвойна, зеленика, източен чинар. Характерни за Родопите са реликтите и ендемитите – родопска теменуга, родопско лале, силивряк.
Животинският свят в Западните Родопи е представен от средноевропейски видове: сърна, елен, глиган, мечка, дива коза, снежна полевка, глухар и др. В Източните Родопи преобладават средиземноморски видове – чакал, скален орел, белаглав лешояд и др.
9.Стопанско усвояване и опазване на природните ресурси
Природата на Родопите благоприятства развитието на разнообразни стопански дейности: пасищно животновъдство, добив на полезни изкопаеми, дърводобив, производство на електроенергия (водни каскади: „Доспат – Въча”, „Батак”, Ардинска каскада), туризъм, балнеолечение и др. екологичните проблеми са свързани с изсичането на горите, засилване на ерозията, замърсяване на водите и др. За опазване на природата са създадени резерватите: „Беглика”, „Червената стена”, „Тъмната гора”, „Старата гора”, „Мантарица” и др., защитени местности („Баташки снежник” и др.), природни забележителности (Смолянските езера и др.)
