Крайщенско - Средногорска област
Краище
1.Географско положение, граници и морфография
Краище е малка природногеографска подобласт, която заема западните части на българия между Плано-Завалска планинска редица на север и Осогово и Рила на юг.
На север граничи с Плано-Завалската планинска редица, а на юг – с Осоговска планина и Рила, на запад достига до държавната граница със Сърбия и Македония, на изток – Западно Средногорие.
Областта е сложна мозайка от планини, котловини и всечени речни долини. Основната посока на простиране е от северозапад към югоизток.
Най-висока е планината Кървав камък с вр.Било – 1737 м. в областта се намира най-високата котловина в България – Самоковската с 950 м н.в.
2.Палеографско развитие и геоложки строеж
Съвременният релеф се оформя през неоген-кватернера. Планините се издигат, образуват се понижения, част от които през плеоцена са били езерни басейни – отлагат се въглищни пластове. Реките се всичат и образуват красиви проломи.
Краището се отнася към една от главните морфоструктури – Краищиди. Има блоково-разломна структура. По разломните линии са потънали блоковете на котловините и речните долини (грабени), а в съседство се издигат планините (хорстове). Има наличие и на антиклинали (планини) и синклинали (котловини). Скалите са с различна възраст и строеж. Някои от планините са изградени от седиментни скали – варовици, мергели, пясъчници – Голо бърдо, любаш, черна гора, а други от гранити и метаморфни скали – Руй, Лисец, Кървав камък. Дъната на котловините са заети от наслаги – чакъли, пясъци, глини.
3.Релеф и дялове – областта има сложен мозаичен релеф. Характеристики:
-ерозионни форми: красиви проломи – Земенски на р.Струма, ждрелото на р.Ерма, речни тераси;
-денудационни форми: образувани са три денудационни заравнености в планините, наносни конуси;
-карстови форми: кари, ували, въртопи в Земенска планина, Конявска планина, Любаш, Голо бърдо
Краище се поделя на 3 дяла: две планински редици и котловини между тях
Северна – Верило – Руйска планинска редица, която включва планините: Верила, Голо бърдо, черна гора, Любаш, Стражата и Руй.
Южна – Конявско – Милевска планинска редица: Конявска, Земенска, Милевска и северно от нея Кървав камк с вр.Било – 1737 м.
Котловини – Пернишка, Земенска, Трънска с общо название Граово; на юг – Радомирска, Кюстендилска, Сапаревска (Дупнишка), Самоковска и Долнобанска. Най – висока е Самоковската котловина с 950 м а най-ниска е Сапаревска котловина с 400 м надморска височина.
Има находища на кафяви въглища в Перник и бобовдол, строителни материали – варовик, глини, чакъл.
5.Климат
Климатът е умереноконтинентален, а в Сапаревската и кюстендилската котловина с преходен характер. В планините над 1500 м – планински климат. За котловините много характерни са температурните инверсии. При инверсия е измерена и най-ниската температура в България в Трънската котловина (-38,3ºС). Валежите са от 600 до 750 мм годишно с пролетен максимум (май, юни) и минимум през февруари. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни, от местните – фьон, планинско-долинни ветрове.
6.Води
Краището се отводнява основно от р.Струма и нейните притоци, а в източната част – от р.Искър и р.Марица. режимът на реките е дъждовно-снежен, в по-ниските части само дъждовен. Максимумът на оттока е пролетен, а минимумът – лятно-есенен. В районите с карбонатни скали – карстово подхранване на реките.
Язовири – яз. „Искър” (670 лн.м³) – най-големият в България, яз. „Пчелина” на р. Струма.
Подземни води – грунтови в алувиалните наноси; карстови – Голо бърдо, Земенски пролом; минерални – Кюстендил, Брезник, Долна баня и Сапарева баня (най-горещият минерален извор в България – 101,4ºС).
7.Почви
Почвите са разнообразни. В планините имат височинно разположение: кафяви горски, над тях тъмноцветни и планинско-ливадни. В котловините са разпространени смолници, канелени горски. По поречието на реките са развити алувиално-ливадните почви, в карстовите райони – хумусно-карбонатни. Много разпространена е ерозията.
8.Растителен и животински свят
Растителен свят – преобладава вторичната растителност. От широколистната растителност най-характерни са дъб, габър, бук, ясен, бряст, а по реките – върба, топола, елша, от храстите: глог,леска, драка, шипка; в карстовите терени виреят смрадлика и люлякът.
Животински свят – срещат се средноевропейски видове: сърни, вълци, лисици, зайци, скорец, синигер, славей, кос и др.
9.Стопанско използване и опазване на природните ресурси
Разнообразните природни ресурси на областта отдавна са усвоени от човека. Интензивно се развива земеделието – отглеждане на картофи, фуражни култури, тютюн, хмел, лозя, овощия. Пасищата са предпоставка за развитие на животновъдството. Добиват се полезни изкопаеми – нерудни рудни, които са база за развитие на металургията, енергетиката, машиностроенето. Развива се балнеоложкото дело – наличие на минерални води. Стопанската дейност води до силно нарушаване на природната среда – Пернишко, Бобовдол, Батановци, Асарел. Силно замърсени са въздушните басейни над София и Перник, водите на реките Искър, Струма, Джерман, Тополница, почвите в рйоните с развита промишленост. Добре развит е туризмът – посещават се природните забележителности ждрелото на р.Ерма, Земенски пролом, водопадът Полска Скакавица, минералният извор Сапарева баня и др. За съхраняване на биологичното разнообразие е създаден резерватът „Острица” в Голо бърдо.
Средногорие
1.Географско положение, граници и морфография
Средногорието заема територията между Задбалканските котловини на север и Краище, Горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие на юг.
На север граничи със задбалканските котловини, на юг – Краище, горнотракийската низина, поречието на р. Тунджа, на запад – до държавната граница със Сърбия и на изток – до бургаската низина.
Има дължина около 450 км, в най-широката част – 50 км. поделя се на три дяла: Плано-Завалска планинска редица (Витошко Средногорие), Средна гора, възвишенията Бакъджиците и Хисар. Най – висок е Черни връх (2290 м) във Витоша.
2. Палеографско развитие и геоложки строеж
Средногорието е част от Балканидите. Релефът започва да се оформя през мезозоя – късна креда. Периодът се отличава с активна вулканска дейност – внедряват се плутони. През терциера и кватернера става издигане на територията. Реките се всичат, като образуват дълбоки проломи, в котловините се отлагат се седименти.
Средногорието е изградено от антиклинали и синклинали. Антиклиналите са изградени предимно от магмени и метаморфни скали: гранити, гнайси и шисти. Синклиналите – от седиментни скали – варовици, мергели, доломити.
3.Релеф и дялове
Релефът е разнообразен. От хълмисто-котловинен до средно- и високопланински.
Характеристики:
-денудационно – гравитационни форми – денудационни заравнености (Витоша), срутища, сипейни покривки;
-денудацинно – акумулативни форми – наносни конуси в подножието на планините
-мразово изветряне – каменни реки на Витоша
-ерозионни форми – проломи, напречни долини на реките, всечени меандри, речни тераси;
-карстови форми – Витоша – най-дългата пещера в България –Духлата (17,5 км), карстоф сифон „Живата вода”
Средногорието се поделя на три дяла: Плано-Завалска планинска редица, Средна гора и възвишенията Бакаджиците и Хисар.
Плано-завалската планинска редица включва планините: Плана, витоша, Люлин, Вискяр и Завалска. Най – висока е витоша с Черни връх (2290 м). Витоша се издига и днес с около 2 мм годишно.
Средна гора – поделя се на:
-Ихтиманска между реките Искър и Тополница. В обхвата и се включват лозенска и вакарелска планина на запад, Белица планина и Еледжик на изток и разположения на юг от Ихтиманското поле Септемврийски рид.
-Същинска Средна гора между р.Тополница и р.Стряма. тук е най-високият връх на планината Богдан с 1604 м н.в.
- Сърнена гора между Стряма и Тунджа.
Възвишенията Бакаджиците и Хисар
Към Средногорието спадат и някои малки котловини: Габренска, Ихтиманска, Копривщенска, Панагюрска и Стрелчанска.
Има находища на: медни руди – Средна гора (Асарел, Медет, Елшица и др.); барит – Сърнена Средна гора; лигнитни въглища – Габренска котловина ( мина „Чукурово”); варовици и строителни материали – Сливнишко.
5.Климат
В Плано-Завалската пранинска редица и Ихтиманска Средна гора е умереноконтинентален, на изток – преходен, а в планините над 1000 м е планински. Често явление в котловините са температурните инверсии, които обуславят абсолютни минимални температури (Ихтиман -31,8ºС). Средните януарски температури са около -1 и -4ºС на запад, а на изток имат положителни стойности. Средните юлски температури достигат 20-22ºС.
Валежите са около 600-700 мм годишно, като на изток намаляват. В планинските райони стойностите им достига до 900-1000 мм. Максимумът е през май-юни, а минимумът е през януари и февруари. Снежната покривка се задържа 40-50 дни, а на Витоша от 4 до 7 месеца. На изток се отчита и втори максимум на валежите през зимата ( ноември – декември). Ветровете най-често са със западна и северозападна посока. Местни ветрове – фьон по северния склон на Витоша.
6.Води
През Средногорието минава главният вододел на българия (Ихтиманска Средна гора, Витоша, Плана, Завалска). По-голяма част от областта се отводнява към Егейската отточна област.
Областта е богата на води. Реки, извиращи от Средногорието са: Тополница, Луда Яна, Пясъчник, Стряма, Сазлийка, Струма ( от Витоша). Транзитни реки са Искър, Тунджа. Реките, извиращи от Витоша, са със снежно – дъждовен режим, тези от Средна гора без Сърнена гора са с дъждовно-снежен и в най-източните части реките са с дъждовен режим. Река Искър образува серия от живописни проломи между планините Витоша, Плана и Лозенска.
Подземни води – минерални в Хисаря, Стрелча, Панагюрище (Средна гора), Княжево, рударци (Витоша), Банкя (Люлин), Старозагорски бани (Сърнена гора). Значителни запаси на грунтови води има в наносните конуси. Карстови води – във Витоша.
7.Почви
Най-разпространени са канелените горски почви – до 800 м н.в. подходящи са за отглеждане на зърнени култури, лозя, овощия и др. Във височина се разполагат кафявите горски почви, над тях тъмноцветните горски почви, по билата на планините – планинско-ливадни; във Витоша – торфенисти, които акумулират значителни количества вода; в карстовите райони – рендзини, в котловините – смолници, по реките – алувиално – ливадни; в Ихтиманската котловина има смолници.
8.Растителност и животински свят
Растителният свят има височинно зониране. Преобладава вторичната растителност; широколистни гори от дъб, бук, габър, ясен, клен, бреза, трепетлика. Край реките виреят влаголюбиви видове: върба, топола, елша. От храстите са разпространени: глог, драка, дрян, трънка. Във Витоша над 1300 м н.в. са разпространени иглолистни гори – смърч и бял бор. Срещат се ендемити – витошко лале, самодивско лале, синя тинтява.
Животински свят – срещат се средноевропейски видове: сърна, благороден елен, дива свиня, вълк, лисица, мечка, заек, дъждовник, усойница.
9.Стопанско използване и опазване на природните ресурси
В Средногорието има благоприятни условия за развитие на:
-дърводобив и дървообработка
-промишленост
-земеделие – овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство, зърнени култури
-животновъдство – ливади и пасища
-туризъм
За опазване на природата са създадени природни паркове и резервати: природен парк „Витоша” (първият наш природен парк, обявен през 1934 г.), резерватите „Бистришко бранище”, „Торфено бранище”, „Богдан” – в Средна гора.