Дунавска равнина
1. Географско положение граници и морфохидрографски особености.
Дунавската равнина е разположена в Северна България и заема южната част на Долнодунавската низина. Простира се между река Дунав на север и Предбалкана на юг, река Тимок на запад и Черно море на изток. Южната граница е условна и минава по северните подножия на ридовете Връшка чука и венеца, Широка планина, Маркова могила, Деветашкото плато, Търновските височини, Преславска и Драгоевска планина и по река Камчия достига Черно море. На запад е широка 25-30 км, а на изток достига до 120 км. Площта и е около 31 500 км².
В морфохидрографско отношение се дели на три части: западна, средна и източна. Западната част е разположена между Река Тимок на запад и река Вит на изток. Средната се простира от река Вит на запад до река Янтра и е най-малка по площ. Източната част се простира между Янтра и Черно море и е най-висока.
2. Природни условия и ресурси.
Релеф
Дунавската равнина е част от Мизийската плоча, чиято основа е изградена от стари нагънати скали, покрити с дебели хоризонтални седиментни пластове (варовици, льос, глини). Преобладава равнинно-хълмист и платовиден релеф, който е слабо разчленен от долините на реките. Низините от 0 до 200 м надморска височина обхващат 60% от равнината, хълмистите земи от 200 до 500 м - 40 %. Средната надморска височина е 178 м, като нараства от запад на изток и от север на юг.
В западната част на Дунавската равнина релефът е равнинно-платовиден. Характерни форми на релефа са златиите ( льосовите плата), асиметричните речни долини ( със стръмни десни и полегати леви брегове), крайдунавски низини: Видинска, Козлодуйско-Оряховска и др.). В района на Лом и Оряхово има активни свлачища. Това е най-ниският дял от Дунавската равнина със средна надморска височина 130м.
В средната част на Дунавската равнина релефът е с преходен хълмист характер. Средната надморска височина е 138 м. Присъстват както льосови плата, асиметрични речни долини, характерни за западната част, така и височини ( Плевенски) и плата (Свищовско), типични за източната част. Между Свищов и Сухиндол са разположени 14 базалтови могили. Типични форми на релефа са меандрите на река Янтра. Крайдунавските низини са Свищовско-Беленската и Чернополската.
В източната част на Дунавската равнина релефът е платовидно-хълмист. Средната надморска височина е 200 м.Това е и най-обширният дял на равнината. Платата, разположени тук, са Добруджанско, Лудогорско и Провадийско. Типични форми, свързани с варовиковите скали, изграждащи Добруджанското плато, са суходолията. Хълмист характер на релефа придават Поповските, Разградските и Самуиловските височини. Речната долина на река Русенски Лом е каньоновидна. Крайдунавските низини са Побрежие (най-голямата) и Айдемирска. В района на Тутракан има активни свлачища.
Преобладават полезни изкопаеми, привързани къмседиментните скали - горивни и нерудни. Черни въглища има в Добруджанския басейн и лигнитни - Ломския басейн, но не се добиват. Незначителни находища на нефт има в Долни и Горни Дъбник, Долни Луковит, с.Гиген (Плевенско) и Бърдарски геран (Врачанско), а на природен газ - при с. Чирен и с.Бутан (Врачанско). нерудните полезни изкопаеми са представени от гипс при с.Кошава (Видинско); коалин при Сеново, Ветово и Каолиново; кварцов пясък при Белослав (Варненско); каменна сол на гара Мирово (Провадийско); варовици в Русенско; огнеупорни глини в Плевенско и обикновени глини в Павликенско и Горнооряховско. Находища на манганови руди има при с. Оброчище и с.Църква (Добричко) и Игнатиево (Варненско).
Климатът на дунавската равнина е умереноконтинентален, като най-източните ѝ части попадат в Черноморската климатична област. Средните годишни температури са 10-11°С, средните юлски температури са 23-24°С. Зимата е студена с отрицателна средна януарска температура от -2 до -3°С. Годишната температурна амплитуда е най-голямата в страната 25-26°С, което определя силно изразена континенталност на климата. Годишното количество на валежите е между 500 и 600 мм, като количеството им намалява в източна посока и се увеличава от север на юг. Максимумът на валежите е през май-юни, а минимумът през февруари. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни, а в източната част - северни и североизточни.
Повечето реки в дунавската равнина са транзитни, извират от Старопланинската област и се вливат в Дунав (Огоста, Осъм, Вит, Янтра). Само р. Искър извира от Рила. Подхранването на тези реки е Дъждовно-снежно, а пълноводието им е пролетно-лятно. Реките Русенски Лом и Провадийска извират от дунавската равнина, имат карстово подхранване и са пълноводни през цялата година.Дунавската равнина е богата на подземни води: грунтови в крайдунавските низини; артезиански в Ломския басейн и карстови в източната част (Девненски извори). Близо до Силистра е крайдунавското езеро Сребърна.
В Дунавската равнина са разпространени три основни почвени типа: черноземни (формирани върху льосова основа), сиви горски в по-високите плата и алувиално-ливадни край реките. На места в карстовите райони са разпространени и хумусно-карбонатни почви (рендзини). В крайдунавските низини има петна от засолени и торфенисто-блатни почви.
Растителност и животински свят
Естествената степна растителност е почти унищожена и заменена с културни растения. Ограничено е разпространението и на широколистните гори. Дървесните видове, които преобладават,са дъб, габър, благун, липа. В крайдунавските острови се развива влаголюбива растителност - върба, топола, бряст.
Животинският свят е разнообразен. дунавската равнина се обитава от гризачи (степна мишка, хомяк, лалугер, къртица, пор), птици (яребица, пъдпъдък), скакалци и др .Малкото запазени гори се обитават от сърна, елен, лисица, глиган, заек, катерица, кълвач, синигер и др. Водите на Дунав са местообитание на шарана, сома, бялата риба, моруната. Водните птици къдроглав пеликан и чапла гнездят в езерото Сребърна.
3. Стопанско усвояване и опазване на природните ресурси
Дунавската равнина е една от най-добре стопански усвоените територии на България. Равнинно-хълмистият релеф, умереноконтиненталният климат и плодородните почви благоприятстват развитието на земеделието. Върху черноземните почви се отглеждат главно пшеница, царевица и слънчоглед. По възвишенията и платата, където почвите са сиви горски, се отглеждат лозя и овощия, а върху алувиално-ливадните почви край реките - зеленчуци. Продукцията на земеделието служи за суровина на хранително-вкусовата промишленост. добиваните полезни изкопаеми са предпоставка за развитие на химическата, циментовата, стъкларската, порцеланово-фаянсовата и керамичната промишленост. Водите на Дунав се използват за корабоплаване ( канал Рейн-Майн-Дунав), напояване, риболов, промишлени цели, търговия, туризъм.
Стопанската дейност на човека е причина за замърсяването на почвата и водите, за активизирането на свлачищата по Дунавското крайбрежие и др.
В Дунавската равнина има три природни парка:"Русенски Лом", "Шуменско плато" и единственият по река Дунав "Персина" и 10 резервата (вкл. "Сребърна").